Днес гледах филма "Желязната леди", филм за живота и историята на М.Тачър, в който главната роля се играе от М.Стрийп. Чудесен филм е този по моя преценка, по моето възприятие; нищо не ме подразни. Същевременно, по моя си обичай си подбрах няколко изказвания на Тачър, които силно ме впечатлиха и развълнуваха; ето ги тия мисли, записах ги и ги слагам тук, та и други хора да се запознаят с тях:Ние, консерваторите, вярваме, че хората трябва да имат свободата и възможността да реализират потенциала си, особено младите хора. Няма смисъл да се твърди, че всички сме равни, ние не сме едни и същи, не сме били и никога няма да бъдем. Трябва да насърчаваме децата си да имат повече, отколкото имаме ние, защото нашите деца ще бъдат лидерите утре.
...
- Въпреки това, може да е объркващо. Трябва да предизвиква чувства.
- Какви? Какво трябва да чувствам? Хората вече не мислят. Те изпитват чувства. "Как се чувстваш?". "Не се чувствам добре"; "О, толкова съжалявам, но ние групата чувствахме..."
Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите. Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
За съжаление днес истински консерватори почти не са останали, независимо от етикета всички са либерали или леви с минимални оттенъци. Все пак векторът или компасът на консерваторите си остава по-верен. А иначе ето един интересен цитат от английския политолог и съветник на Маргрет Тачър Кристофър Стори (1938-2010), един от малкото западни анализатори, разбрали истинската природа на промените в СССР и Източна Европа 1989-1991. След разпада на Съветския съюз Стори интервюира Маргрет Тачър. Той пише:
„По-късно в интервюто, след като разбра, че познавам книгата на Анатоли Голицин New Lies for Old и след като намекна, че не споделя анализа на Голицин, бившата министър-председателка каза: „Не мисля, че сме били измамени – поне се надявам да не сме били.””
Тази забележка ме преследва открай време. Нейните думи очевидно разкриват, че министър-председателката, чиито действия открехнаха вратата и дадоха възможност на Съветския съюз да я отвори широко, за да може да експортира коварната измама перестройка на Запад, запазва своите съмнения, че Западът може да е станал жертва на съветска стратегическа измама. Обстоятелството, че тя е готова да признае подобно съмнение, е свидетелство за нейната вродена интелектуална честност и сила на характера. Това е повече, отколкото може да се каже за западните лидери днес...”
Публикуване на коментар