Моят текст под заглавие Левите деформации на свободния пазарен строй са най-сериозната спирачка по пътя на просперитета, представляващ реакция по повод на интервюто на Цв. Тодоров пред испанския в-к "Ла Вангуардия", в което той представя своята лява интерпретация на процесите в съвременния свят, породи от своята страна твърде показателни реакции от страна неколцина леви поклонници на българския французин; ето по-долу няколко наистина изразителни емоционални реакции, които са показателни за това доколко дълбоко все пак съм успял да бръкна с текста си в толкова елементарната, но за сметка на това така чувствителна и отмъстителна лява душа:Господин Грънчаров, днес пишещите са прекалено много и Вие сте един от тях. Да си писател не е лесна работа и като философ, ще се съгласите с мене.
Цветан Тодоров не се оценя положително от вас защото той е писател и за да бъде оценен трябва преди всичко да бъде разбран, а за това се иска КОМПЕТЕНТНОСТ, която е присъща на оценителите на Цветан Тодоров в западния интелектуален свят. Там левицата не се отхвърля, тя е различна от тази в България и си заслужава да се опознае. В Германия има многобройни последователи и резултатите са налице. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Левите интелектуалци са отвратителни хора. Всъщност големите беди на човечеството особено в 20 век не идват от „простите” хора, а именно от интелектуалците. Марксизмът, националсоциализмът, фашизмът и т.н. НЕ са продукт на необразованите, а именно на интелектуалци. Дори да смятаме техните автори за полуобразовани и да отхвърляме теориите им, в никакъв случай не можем да ги причислим към простолюдието. Простите хора нямат амбицията да „ощастливяват” човечеството, нито пък са обладани от неистовото желание самите те да станат управници и да командват другите. Маркс например е искал да стане диктатор на Германия, а марксизмът е теоретическото оправдание за амбициите му. „Обикновените” хора са доволни, ако свързват двата края и живеят сносно. Болезненото самолюбие, нарцисизмът, болните амбиции и тщеславието са присъщи най-вече на интелектуалците. Друг въпрос е, че за да осъществят пъклените си замисли, на интелектуалците са им нужни помагачи от простолюдието и те обикновено ги намират.
А забележката за безпроблемното напускане на България и кариера във Франция на Цв. Тодоров е много точна. Впрочем ако Цв. Тодоров беше автентичен емигрант и антикомунист, той много бързо щеше да бъде „посетен” от групата на ДС или КГБ за специални - разбирай „мокри” – поръчки и скоропостижно да замлъкне завинаги.
Истинските емигранти е трябвало да работят с десетилетия, за да се интегрират и да постигнат някакъв задоволителен стандарт. За сметка на това има мнозина „емигранти” от Източна Европа и СССР – не само интелектуалци, но и „бизнесмени” и др., които още с пристигането на Запад нямат никакви проблеми, за тях са открити всички възможности за кариера, издаване на книги и т.н. Положението след 1989 не е по-различно. И сега емигрантите от Изтока, дори да са висококвалифицирани, мият чинии и разнасят пици, докато номенклатурчици и десари веднага започват бизнес и получават гражданство. Така че случайни неща няма.
Както казва чешкият дисидент Петър Цибулка:
„Най-важната задача на комунистическите шпиони на Запад е да спечелят абсолютното доверие на вражеския лагер. (Агенти, неспособни на това, нямат стойност за централата.) Затова повечето тези хора са изпратени на Запад с легенда на политически бежанци от комунизма, борци срещу комунизма и дори политически затворници. За да спечелят доверието на капиталистическия противник, тези „политзатворници” често наистина са пращани в затвора, за да будят доверие, когато работят на Запад. Истинските политически емигранти е трябвало да работят с години и дори десетилетия, за да постигнат средния жизнен стандарт на Запада.”
"...как си обяснявате това, че комунистите позволиха на Ц. Тодоров свободно да напусне България и да заживее във Франция?"
Браво, Грънчаров! Внасяш разнообразие в похватите си да бориш идеологическия противник. Задаваш въпрос, с цел да внесеш смут и да го разколебаеш. Хитро и много оригинално! Никой досега не се е сетил. Вместо да използваш старият , изпитан свой метод - да обявиш Цв. Тодоров за мръсен куманоид и отявлен рубладжия-путинист.
Вярно , не си забравил и този похват, донесъл ти безброй победи в идеологическите спорове с коварния противник - "чувствителна и отмъстителна лява душа". Че каква може да бъде лявата душа освен отмъстителна?!? За разлика от дясната, която винаги е благородна и великодушна. Браво! Е на това му викам идейна убеденост!
П.С. Замисли се само! "Левите интелектуалци са отвратителни хора" Каквъв изказ, каква дълбочина на мисълта! Този Анонимник почти те догонва в непоколебимата увереност в собствената си правота. Никакво колебание - щом е ляв - значи е отвратителен. Е на това му викам аз философски, аргументиран спор!
Публикуване на коментар