На едно място във Фейсбук, до поместената и там картина, открих коментар, на който не можех да не реагирам; ето по-долу краткия ми коментар, заедно с възникналата по този повод дискусия по любопитната тема за българските "освобождения"; та ето какво написах там, което именно и отприщи дискусията:Да отвърна на тоя дето пише: Честито Освобождение на Бургас от турското робство! А бе, къде са американците в тази картинка?!!
Ето какво пък казвам аз в тази връзка:
Руснаците, които като народ са по-големи роби от нас, просто няма как да са нечии "освободители" :-) Питайте поляците какви "освободители" за тях са руснаците, те ще ви отвърнат най-добре, щото са имали късмета да бъдат "освобождавани" много по-често от нас от руснаците. Ако руснаците изобщо можеха да бъдат нечии освободители, първом себе си да бяха освободили. Щото свободата е това: ти самият да се освободиш, да си свободен, да браниш свободата си, да я цениш... (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
7 коментара:
Руснаците, които като народ са по-големи роби от нас, просто няма как да са нечии „освободители“
Това е безспорен факт! Безспорни са и следните други, произтичащи от него следствия:
1. Бургас никога не е освобождаван от руснаци. Руснаците са дошли и са разтурили петстотингодишния рахатлък на бургазлии под дебелата сянка на Падишаха.
2. На вр. „Св. Никола“ няма никакъв паметник. Там има стадион, на който Лепа Брена каца с Кугъра на ББ, и пее „Йвано, Йванке“ на ушето Му.
3. Вазов никога не е писал стихотворение „Здраствуйте, братушки“. Оказва се, че това е тескт на забравена песен на ранния Азис.
4. Около селата Шипка и Шейново никога не са се водили боеве. Това са били мазни борби по време на концерт на Графа и М. Илиева.
4. Д. Гюдженов никога не е рисувал картината „Посрещането на ген. Гурко в София“. Това е било първа страница на „24 часа“, показваща как Цв.Цветанов на БТР идва с риск за живота си да спасява бедстващите жители на Свиленград.
5. В Москва няма паметник „Героям Плевны“, защото около Плевен не са се водели никакви боеве. Това е паметник възхваляващ спортните победи на джудиста-диктатор Путин.
6. Поредната Руско-турска война /1877 – 1878 г. / никога не е наричана Освободителна. Руснаците не са дошли да освобождават когото и да е, а да огледат места за курорт около Сл. бряг.
7. Никога не е имало българско Опълчение. Всъщност Самарското знаме е знамето на агитката на „Лудогорец“ Разград, с което те счупиха главата на страничния съдия.
8. Гнусна лъжа е, че 200 х. руснаци, украинци, румънци, осетинци, калмици, донски казаци, финландци са оставили костите си по Българско. Истината е, че след като купонясвали почти година и половина по баровете, пистите и плажовете на Бургас, Пампорово и Албена те са се върнали поживо – поздраво в родината си , за да продължат робския си живот.
Из интервю на проф. Пламен Цветков:
- Кой е най-големият мит, свързан с освобождението на България?
- Санстефанският мит е може би един от най-големите. Той е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна.
Има още нещо много важно. Някои историци, по-скоро в червения спектър на българската политическа действителност, между които и проф. Константин Косев, също казват, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският. Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят как народът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.
Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепено превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор всъщност няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество.
- Има ли и други заблуди около 3 март, с които живеят и днес българите?
- Една от големите заблуди изучаваме в училище още от крехка възраст - че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Защото това беше представяно така от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за него. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Но както ви казах, тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.
И още нещо много съществено. Санстефанският договор не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският договор е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, забранява да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският договор, който с право е охулен, защото България е разпокъсана, макар че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Великобритания, всъщност ни приобщава към европейския свят.
САН СТЕФАНО И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
проф. Пламен Цветков, д.н.
Уважаеми проф. Богданов, уважеми г-н ректор, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа!
Да видим най-напред какво точно се е случило на 3 март 1878 г. Тогава в цариградското предградие Сан Стефано се подписва предварителен мирен договор в очакване на международен конгрес, който да оформи трайния мир. Санстефанският договор определя създаването на автономно Княжество България, но останалите му разпоредби правят твърде съмнително възникването на такова княжество. Предвижда се руска окупация от две години, а руската окупационна администрация е без международен контрол, но най-същественото е, че няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски от България. На всичкото отгоре на Турция се дава правото да прокарва свои войски през територията на Княжество България, така че дори и да се стигне до някакво българско правителство, то да бъде принудено само да помоли руската армия да остане в България.
Граф Игнатиев, който е всъщност авторът на Санстефанския договор, не възнамерява обаче да допуска създаването на българско правителство. В своите записки той изрично посочва, че историческата мисия на Русия е да обедини южните славяни под свое ръководство върху развалините на Турция и Австрия, като в кюпа на “южните славяни” той включва, разбира се, и българите.
Следователно Санстефанският договор е договор за безсрочната окупация на България от Русия, макар че е резултат от една война, която не е много точно да се определя като руско-турска, тъй като на страната на Русия воюват също така румънците, българите и сърбите. Румънците се бият за независимостта на страната си, която е дотогава васална на Османската империя, българските опълченци и четници воюват несъмнено за свободата на България, докато сърбите се включват, за да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на Българската екзархия. Дали Русия не воюва обаче, за да погълне цяла останала България?
Векове наред балканската стратегия на Русия цели завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите и експанзията й на Балканите очевидно е несъвместима със самото съществуване на България като държава и на българите като народ. Затова Санстефанският договор не е нищо друго освен опит османското върховенство да бъде заменено с чуждото владичество на Русия.
Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от “приблизително две години” на девет месеца, налага още от самото начало международен контрол върху руската окупационна администрация и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния окупационен период. При това на Турция категорично й се забранява да има каквито и да било войски на територията на Княжество България. Едва под бдителния поглед на европейските пратеници руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към изграждането на български държавни учреждения и да предаде върховната власт в ръцете на българите, свиквайки на 22 февруари 1879 г. Учредителното събрание в Търново.
Разпокъсването на България не е решение на Берлинския конгрес, а на едно предварително споразумение между Русия и Великобритания, тъй като за разлика от граф Игнатиев Александър ІІ е наясно, че на този етап Европа няма да й позволи да погълне България. Австро-Унгария и Германия държат на разделянето на България на северна и южна, но предвиждат за южната българска държава излаз на Бяло море и западна граница до река Вардар, като допускат автономия и за земите западно от Вардар. За Русия обаче такава държава би била досадна допълнителна пречка и затова в споразумението с британците тя решава да ореже максимално България.
Всеки уважаващ себе си народ чества като национален празник своя ден за независимост, който за нас е 22 септември 1908 г. Сякаш обаче ние сме единственият народ в света, който смята за освободители собствените си завоеватели. Може би главната причина за това трябва да се търси в неизживяния ни комплекс за малоценност спрямо османското владичество.
Ако искаш да чуеш обективна критика на митовете, свързани с Руско-турската Освободителна война, попитай проф. Пламен Цветков.
Ако искаш да чуеш обективна критика на митовете, свързани с Корана, попитай някой талибан от Кандахар.
Русофил - същество способно да продаде майка,баща,брат,сестра,вяра,народност,история с цел лично облагодетелстване.Русия - империята на злото,окупира и с помоща на продажните русофили се представя за освободител (пример окупацията на Крим).
Българофил.
Публикуване на коментар