Оказва се, у нас всичко що е било президент, не е правило друго, освен да се продава и да прави добре платени предателства

Вчера, ако сте забелязали, със съответните му салтанати, гост на Карбовски беше Петър Стоянов, да, оня същия, а пък интервюто му, както и се полага за най-жълтурковските предавания в жълтите телевизии, беше толкова богато полято със захарен сироп, че ония, които са го гледали и са поели опасни дози от сиропа, нищо чудно да са хванали диабет; моя милост, за да се предпази от излишни рискове, си вършеше друга работа, в която се бях вглъбил, но все пак и аз усетих нагарчането на ужасния сироп, дето се лееше от екрана.

Тая сутрин, както и подобава за случая - все пак живеем в страната на наивниците - във Фейсбук наш сънародник, както се полага, е възкликнал патетично:

Слушах интервюто му в студиото на Карбовски. Успях да направя сравнение и паралел със съвременните сегашни вождове. България не бива да губи за политиката си и за себе си хора като Петър Стоянов. Чест и почитания за този достоен, интелигентен и образован човек!

По повод на неговата реплика и други хора са си казали мнението; интересно е, който има време за губене, може да изчете всички коментари; моя милост обаче в един момент, след като се включи в дискусията, се раздразни от, и ето, в резултат, какво написах там:

Противоречива фигура, меко казано, е П.Стоянов; зная го още от преди 1989 г., а имам непосредствени впечатления от него от времето, в което основавахме в Пловдив клуб ДЕМОКРАЦИЯ в късната есен на 1989 г. Забелязах още тогава, че той много добре се сговаряше и разбираше в ония дни с Велислава Дърева, с Огнян Сапарев и останалите от тоя род, да не споменявам всички, щото някои от тях вече са покойници. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo