Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 3 февруари 2012 г.

Съветско-комунистическа окупаторска свинщина!!!

Съветско-комунистическа окупаторска свинщина!!! Не се отнася до автора на самата снимка, а за тия, които не само продължават да търпят тоя унизителен за хилядолетния и толкова красив град Пловдив паметник, но и, като капак на всичко, са осветили уродливото каменно чудовище, та да се вижда и нощем, сякаш не ни стига, че стърчи денем и боде очите на ония пловдивчани, които имаме съзнание за национално достойнство!

А народно стадо си преживя дюнерите и кебапчетата, преглъща и гледа безпаметно на това безобразие, сякаш сме говеда или овце, а не човешки същества, какво остава пък българи!

Другари русофили, кога осветихте така Альошата бе? Лукойл ли даде пари за прожекторите? Или общината по времето на Славчо? До скоро не знаех паметникът да е осветен нощем?


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

След 1990 Плводив е управляван само от кметове-антикомунисти, а България с изключение на 1994-96 и донякъде на 2005-2009 винаги е имала антикомунистически правителства. Та питам се как така този паметник е още там? Какво още да направят българският народ и пловдивчани в частност? Никакво преживяне на дюнери няма тука, пловдивчани се скъсаха да гласуват за антикомунисти, та белким освен всичко друго махнат и този отвратителен паметник, но той си е още там.

Анонимен каза...

На това място твоя градски прави нещо, може да уреди въпроса с Альошатаhttp://www.facebook.com/photo.php?fbid=368812853132387&set=a.223682070978800.73561.100000110261968&type=1&ref=nf

Анонимен каза...

Ужас ! И аз не знаех ! Няма друга държава , където да има толкова предатели и да бъдат търпяни от патриотите ! Няма друга държава , където окупаторите да имат толкова паметници и да бъдат на такава почит ! Най - великият ни българин няма такъв висок паметник ! Това е покъртителна гледка за всеки един български патриот и още смразяващи факти за нашият държавен сувернитет !

Biser Boianov