Защо 3-ти март не е и не може да бъде мой национален празник

Тази сутрин забелязвам, че някаква още по-ранобудна от мен гражданка (щото аз ставам в 5 часа), именно Anna Konstantinova, вече е успяла да ме поздрави с "националния ни празник": Anna Konstantinova ти изпрати виртуален подарък Честит 3-ти март!!. Няма как, трябваше нещо да отвърна на милия поздрав; отвърнах на чувствителната дама ето така:

Благодаря за поздравлението, но не беше нужно: 3-ти март не е мой национален празник! Поздравете някой друг, аз не почитам тоя ден. Аз почитам 6-те септември, Деня на Съединението! Веднага след този ден "освободителката" Русия подскокоросала братята-сърби да ни забият нож в гърба. Нали помните този исторически факт? Айде не се правете че не го знаете?! Аз такива подли "освободители" и техните "празници" не почитам...

Както не почитам и 9-ти септември, предишния ни "национален празник". Апропо, долавяте ли някаква закономерност в редуването на нашите "национални празници"? Все някой някога ни е "освобождавал", нали така? И все "освободителят" ни е един и същ, нали така? Това нещо да Ви говори?

Руснаците в 1878 г. не нас са освобождавали, ами са ни отвоювали Турция, та да си разширяват империята, а пък нас да правят на "Задунайская губерния". Доколко това са били истинските им копнежи и цели си личи по това, че само великият Стамболов едва е успял да запази българската независимост от Русия, за което, милият, плати с живота си! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo