Публикацията под заглавие Въпрос на близко бъдеще е изгонването на сталино-путлеровата чекистка банда от Кремъл предизвика известна обмяна на мнения, която според мен заслужава да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, поради което и я публикувам отделно; ето:Прекалено оптимистична е прогнозата за скорошното изгонване на чекистите от Кремъл. Подобно предсказание показва недостатъчно дълбоко вникване в процесите в СССР и Русия след 1991 и е по-скоро израз на пожелателно мислене. Промените и „преходът” в Русия са в много по-голяма степен контролирани и дирижирани, отколкото на някой им се струва или иска. Те си мислят в духа на Фукуяма, че е въпрос на (кратко) време авторитарните и недемократични режими по света да рухнат и да се възцарят всеобща свобода, любов и щастие, защото свободата и демокрацията сa, така да се каже, естествената форма на живот на хората, която винаги и при всякакви обстоятелства в крайна сметка си пробива път и се налага. Но историята учи, че няма такъв закон. Свободата е по-скоро изключение, а несвободата правило в историята.
Вярно е, че именно в резултат на политиката за „стабилност” на Путин в Русия особено в Москва и Петербург се появиха наченки на - за руски условия - средна класа и днес нейните представители са ядрото на протестиращите. Това са най-вече образовани, сравнително заможни млади хора, които са недоволни не от материалното си положение, а от липсата на свобода, дирижирания характер на демокрацията и манипулираните и фалшифицирани избори. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
“Не смятам, че той е настроен срещу Запада”, каза Кисинджър.”Той е преди всичко руски патриот, който се чувства оскърбен от случилото се в Русия през 90-те години на миналия век”. По думите на Кисинджър Путин се възмущава много от действия, които възприема като намеса във вътрешните работи на Русия.
Кисинджър напомни, че когато се запознал с Путин, руският лидер всячески демонстрирал стремеж към стратегическо партньорство със САЩ.
Путин и Кисинджър са се срещали близо 20 пъти.”
Г-н Колю, едно въпросче: бихте ли отишъл да подкрепите протеста в неделя срещу злодеянията на кървавия диктатор на Сирия, подкрепян така усърдно и въоръжаван от Вашия любимец, "демократа" Путин?!
Хаха, да не се разпростирам кой е Кисинджър и защо се е срещал толкова често с Путин.
„14 августа 1975 года, во время пресс-конференции в отеле «Хайатт» в Бирмингеме, штат Алабама, Госсекретарю Генри А. Киссинджеру задали самый смущающий вопрос. Репортер спросил:
"Г-н Секретарь, мы получили отчет, что полковник Михал Голеневский, который был офицером польской военной разведки во Второй мировой войне, идентифицировал список агентов и офицеров КГБ и ГРУ, которые с тех пор были арестованы, попали под суд и были признаны виновными.
Полковник... идентифицировал также Вас, г-н Киссинджер, как работавшего на советскую разведывательную сеть - кодовое название ОДРА - размещенную в Германии во время Второй мировой войны, в то самое время, когда Вы были следователем военной контрразведки армии США и преподавателем в школе военной разведки.
Действительно ли это так? А если нет, то как Вы объясните, почему Ваше имя находится в списке Голеневского?"
С характерной самоуверенностью внешне невозмутимый Госсекретарь ответил: "Я не знаю, кто такой полковник Голеневский, но я думаю, что ему нужно дать Пулитцеровскую премию за беллетристику".
Още по темата:
http://agenturaforum.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=7858
Публикуване на коментар