Христо Блажев в блога си ВСИЧКОЛАНДИЯ е подел интересна тема, която и мен ме вълнува; имам предвид в публикацията му Кофти корици на българските книги? Да, да, ама не баш!. Аз обаче искам да разширя хоризонта на проблема. Нашето книгоиздаване в последните десетина години преживя огромен растеж, който заслужава да бъде оценен, но за това се налага осмисляне и обсъждане, та да се доловят тенденциите. Не всичко в тази посока е достойно за адмириране; има и вредни според мен тенденции.Дали следва да се залага на масовия вкус с оглед преследването на предимно пазарни резултати, или трябва да се работи съобразно високата мисия на духовността и на книгоиздаването, което я обслужва? А пък тази последната приблизително може да се определи така: не пишещите и не издателите на книги бива да се принизяват и да угаждат на масовия вкус с оглед предимно на печалбата, а, напротив, трябва да работят така, че да помагат за развитието, издигането и облагородяваннето на преобладаващите вкусове - вкусове и за книги, и за представяни проблеми и теми, и за начини на писане, стилове и прочие, и за всичко останало в този ред.
Има големи издателства е нас, които, по моето възприятие, заложиха главно на пазарно-комерсиалния критерий - и по този начин един вид насърчиха някаква ужасна тенденция на "чалга-книгоиздаването"; да, има и чалга-книги, ако не сте го забелязали все още, опитайте и да го забележите. Има обаче и щастливи, приятни изключения от тази тенденция, има и издателства, които заложиха на издаването истински стойностни книги, книги-събития в българското книгоиздаване, които поддържат едно високо и духовно-ценностно, и също така дори естетическо ниво на дейността си, която, в частност, включва и това какви са кориците на издаваните книги. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар