По нижеследующия коментар на Добри Божилов във Фейсбук моя милост също се видя принудена да изкаже "некои съображения"; ето и двата текста, които публикувам тук, та да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:Струва ми се малко по-разумно (и по-евтино) да сменим министъра на просветата, вместо цялата държава да тръгва да се чуди как да изпълнява тоталитарните му психарии за реформи в образованието. Сега общини и администрация се чудят как да изпълнят новите закони за целодневно образование, както и за задължителни детски градини от 4 години, плюс 2 предучилищни групи, започващи на 5 години. Ако изгоним министъра, и го настаним в лечебно заведение, ще ни излезе по-евтино, дори ако изберем най-скъпата лудница в САЩ, в която нобелови лауреати да го преглеждат всеки ден.
Ще бъде по-полезно и за обществото, защото замислената от другаря Игнатов макаренковска унификация на децата, предполага общество от еднакви роби в бъдеще - точно по най-добрите традиции на "Прекрасният нов свят" и други подобни утопии. Другарят Игнатов прави онова, което не направи и др.Тодор Живков. И в този смисъл, доколкото др.Живков все пак е еталон за началника на др.Игнатов, надявам се да бъде почерпен неговият опит, и др. Игнатов да бъде признат за краент сектант на комунизма, вреден и за Партията, и за държавата. Повтарям - сменете Игнатов, не сменяйте всичко останало по неговия акъл. Този акъл не е наред. Не може цялото общество да върви след един луд... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар