Из художествено-документалната повест "Решетката"Ударът на тариката
Атанас Ганчев
Да ми прости адашът и приятел, бащата на съвременния български тарикатски роман Наско Панайотов, ама не мога да не възприема частица от неговия стил. Поне днес, когато вървя отново през кървящата все още рана, въпреки напиращият смях на мъдреца-дете, който ме съпровожда когато чета редовете от Дневника на Библиотекаря. Смея се на педантичността, с която съм отбелязвал преживяното и се бунтувам на слабостта си, че не съм се съпротивил на злото в момента, когато е разпострирало злокобните си крила не само над мен... Имала глава да тегли.
Тарикатът ме надхитри. Обеща че ще ми даде два пети класа, но в замяна на това да поема воденето на училищната библиотека. За кой ли път му повярвах, съкратих си отпуската и две седмици по-рано от старта на учебната година, получих ключовете от домакинката и започнах по десет часа на ден да я устройвам. А тя пълен батак. Месец ми отне докато я приведа в що-годе работен вид... (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар