На едно място срещнах любопитен и сполучлив виц; ето, препечатвам го и тук, та да се посмеете и вие, ако изобщо счетете, че това, за което става дума във вица, е смешно, а не тъжно; аз лично не възприех вица като смешен, а като израз на една горчива и доста тъжна реалност на живота ни:
Две мутри си говорят:
- Можеш ли да вземеш сина ми на работа?
- Добре. Ще идва веднъж месечно на работа и ще получава 10 000 лв.
- Иска ми се някак си да разбере какво е това работа.
- Добре де, тогава ще идва пет пъти месечно на работа и ще получава 2000 лв.
- Абе, иска ми се да разбере как се вадят парите. Не може ли да идва пет дни седмично, четири седмици в месеца, да работи по осем часа и да получава по 400 лв заплата?
- Ееееее, много искаш, за такава работа хората учат по 5 години више образование!
Две мутри си говорят:
- Можеш ли да вземеш сина ми на работа?
- Добре. Ще идва веднъж месечно на работа и ще получава 10 000 лв.
- Иска ми се някак си да разбере какво е това работа.
- Добре де, тогава ще идва пет пъти месечно на работа и ще получава 2000 лв.
- Абе, иска ми се да разбере как се вадят парите. Не може ли да идва пет дни седмично, четири седмици в месеца, да работи по осем часа и да получава по 400 лв заплата?
- Ееееее, много искаш, за такава работа хората учат по 5 години више образование!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
2 коментара:
О да, определено е доста тъжно. И много трагично. В момента го опитвам точно това на гърба си. Макар, че при мен ученето е доста повече, сега съм и с докторска степен (което прибави още 7 г. към образованието ми...), ще работя в Архива на БАН - толкова време и ще получавам точно толкова пари. Още по-страшното е, че една улична чистачка - циганка със и без образование също взема толкова. Нещо, което го няма в нито една Европейска, че и Азиатска, и Африканска държава. Там образованите вземат да не кажа поне се една нула отзад, но категорично поне 6 пъти повече... Д-р В. Алтънов
От доста време не бях попадала на нещо така забавно и качествено, не е типичната история и я прочетох с голям интерес признавам, че ще я разкажа на приятелите си особено тази част...." Добре де, тогава ще идва пет пъти месечно на работа и ще получава 2000 лв.- Абе, иска ми се да разбере как се вадят парите. Не може ли да идва пет дни седмично, четири седмици в месеца, да работи по осем часа и да получава по 400 лв заплата?- Ееееее, много искаш, за такава работа хората учат по 5 години више образование!...." хахахах малко трагично, но пък смешно но като си помислиш колко си учил и на края наистна за 400 лева е глупаво, но такава ни е държавата.
Публикуване на коментар