Който чете или поне влиза в блога ми по-редовно няма начин да не е забелязъл, че често публикувам текстове, пратени ми от Америка. Пратени ми от българи, живеещи и работещи в Америка. И тия текстове са предимно за това какво става в едно българско училище в Чикаго, с чиято директорка по една случайност се познавам: работили сме заедно преди тя да замине за САЩ. Ето, и тази сутрин получих чудесен текст със снимки от нея и веднага го публикувах: Добре дошла, Пролет!!!. Десет минути след като обявих публикацията във Фейсбук получих следното любезно съобщение на лични в социалната мрежа; публикувам го дословно:
а бе грънчаров подлецо поне крий източниците на финансиране на блога си бе... знаем всички че получаваш пари от америка за да издържаш скапания си блог но как не те е срам да го афишираш сам това бе продажнико... баси боклука... затуй плюеш така усърдно руснаците и също слугуваш така верно-поданически на емериканците... кажи сега колко ти платиха янките та да публикуваш гнусните си статии за шистовия газ... нещастник... умри по скоро... заради такива като теб продажници сме на това дередже...
Ето с тази "честитка" започва тази седмица за мен. Не мога да скрия, че и друг път съм получавал аналогични съобщения: подозират ме, че за да водя блога си, за да пиша така редовно в него, явно получавам луди пари от "презрените империалисти", преди всичко от американците, разбира се! Искам да дам известна яснота за моите отношения със западните шипионски централи и с организациите по финансирането на "подривната дейност" на Запада в България. (ОЩЕ >>>)
а бе грънчаров подлецо поне крий източниците на финансиране на блога си бе... знаем всички че получаваш пари от америка за да издържаш скапания си блог но как не те е срам да го афишираш сам това бе продажнико... баси боклука... затуй плюеш така усърдно руснаците и също слугуваш така верно-поданически на емериканците... кажи сега колко ти платиха янките та да публикуваш гнусните си статии за шистовия газ... нещастник... умри по скоро... заради такива като теб продажници сме на това дередже...
Ето с тази "честитка" започва тази седмица за мен. Не мога да скрия, че и друг път съм получавал аналогични съобщения: подозират ме, че за да водя блога си, за да пиша така редовно в него, явно получавам луди пари от "презрените империалисти", преди всичко от американците, разбира се! Искам да дам известна яснота за моите отношения със западните шипионски централи и с организациите по финансирането на "подривната дейност" на Запада в България. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Как се не умори този пребоядисан партийно слагач да драска в блога си. Всичкото туй само за мангизи. Все не му стигат, ама не е прост тоя, що яде зелника, а тоя, що му го дава!
Ангеле, получаваш и друго, благодарности и признателност от хората които четат твоите писания, а те са много по важни от обидите на тези бетонни глави, които твърдят, че пишеш безсмислици, а пък постоянно те следват и все са по петите ти. Те, тези другари няма никога да се променят. Бетонът е материал, който не се рециклира, той само се натрушава.
Томи Томев
Мерси, Томи, приятелю, знам, така е, знам че има и хора, които възприемат иначе това, което правя, хора като теб, с които имаме сродни и близки ценности; на тия хора благодаря, защото ние заедно сме една общност, която има и може още много да даде на България - да я направим заедно силна, достойна, просперираща, населена с горди, неунизени хора; за това именно, за тази цел, си струва да се работи; а мърморковци с бетонни или с дървени глави винаги е имало, винаги ще има, техния ропот, техните стенания са нещо като скърцането на вървящата каруца, без него не може... но нека си роптаят и мърморят, щом така им харесва, важното е, че каруцата върви уверено напред...
Публикуване на коментар