Попаднах на текст със заглавие Проектът на Кунева и автентичната десница в България: три години по-късно, което ме провокира; написан е от молекулярния биолог Светослав Александров и е публикуван в неговия блог. Зачетох се в статията - тя е дълга и засяга доста моменти - и открих близост на озложените възгледи и позиции с моите собствени. Ето един от най-силните, по моя преценка, моменти, а иначе си заслужава човек да прочете цялата статия:Движението на Кунева е поредният проект, който цели унищожаването на автентичната десница. То се ръководи от същата тази личност, която през 2009 година подмени евровота. Досега то се възползва от няколко слабости, от които сините могат да се поучат.
Първата слабост беше известна още от вътрешнокоалиционните избори за кандидат-президент от лятото на 2011 година. Хубава беше инициативата да се проведат избори както на сестринската Републиканска партия в САЩ, макар че лично аз бих желал в такива инициативи да участват повече от двама кандидати. Слабостта на тогавашния вот беше, че ние предварително знаехме, че симпатизантите на ДСБ са склонни да гласуват на президентски избори само за Светослав Малинов – не и за Румен Христов. Голяма част от сините фенове не излязоха да подкрепят Христов, а някои – сред които и уважаваният син блогър Ангел Грънчаров (помня!) прегърна кандидатурата на Кунева! Някои от другите подкрепиха Плевнелиев или Светльо Хиподила – последният съвсем не изненадващо получи толкова гласове, колкото… Румен Христов.
Сините избиратели не излязоха да подкрепят Христов. Кампаниите се провеждаха активно само за кметските избори, не и за президентските. Фейсбук стените мълчаха… Точно сред това упорито синьо мълчание излезе Кунева, която се обяви за дясна.
Понеже текстът наистина ми хареса, реших да направя нещичко, та повече хора да го прочетат, още повече, че е написан от един млад човек; реших и аз да кажа нещичко; ето какъв коментар написах там: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
8 коментара:
Има автори и мислители, които пледират за разделение на политика и морал, но дори у уж циничния и прагматичен Макиавели това разграничение не е така стриктно, както понякога се представя. Политиката като дейност, насочена към общото благо, също трябва да има етически фундамент. Понякога се казва, че политиката е прагматично действие с нравствена цел. Интересна е въведената от Макс Шелер и най-вече Макс Вебер дихотомия на „етика на съвестта”, при която решаващи са мотивите за дадено действие, и „етиката на отговорността”, при която са важни резултатите от действията. Според Вебер политиката трябва да се стреми към баланс между тези две етики.
Иначе по отношение на поредния политтехнологически проект Кунева питам: каква е контрастратегията на СК? Как точно смятат сините да противодействат? И след като се намираме в среда, в която политическото инженерство е централно – какви конкретни политтехнологически проекти имат сините? Или ще си останат с моралните призиви и пасивната, изчаквателна позиция, докато КГБ действа активно?
Грънчаров, тъй като в статията ти става въпрос за морала в политиката /никой не оспорва колко е нужен той!/, а също така за ДСБ и за Светослав Малинов , та ще се опитам да обединя тези три субекта в един кратък тест с повишена трудност.
Знаеш, че лицето Малинов преди извстно време стана пълноправен евродепутат. И като такъв той има право да назначи един човек за свой политически сътрудник. Това е твърде престижна длъжност, и както сам се сещаш, подплатена с тлъста чиновническа еврозаплата. Кандидати за това място са били четири човека:
А. Първенецът на випуска на специалност "Европеистика" в СУ.
Б. Някаква интелигентна млада дама, активистка на СДС /или на ДСБ, не знам точно/
В. Млад инженер с няколко езика, завършил мехатроника в Париж, в момента заместник-директор на клона в България на просперираща запана компания.
Г. Лицето Йордан Асенов Агов
А сега, собствено и въпросът към теб: Можеш ли от три опита да познаеш кой от четиримата е назначен за сътрудник на Малинов.
Мога да ти задам и втори въпрос: как това се свързва с твоите размишления за морала в политкиката, ама хайде да не те тормозя предпразнично.
А сега, драги Колю, дай доказателство за нефантастичност на теста си, т.е. адрес, откъдето си почерпил информация за съставянето му. Също бих желал да дадеш справка кои лица са, респективно, секретари на евродепутатите от БСП. Като получа тази информация, ще ти отговоря...
Паздравления! Тестът го измислих аз.
Но те поздравявам и затова, че се сети кой е назначения. Т.е. , бидейки измислен, тестът е по-истински от истинските.
Предполагам, че по същия начин и БСП-депутатите са избрали своите храненици.
Само че доколкото си спомням от твоите писания връзкарството е вътрешно присъщо на БСП /впрочем, това е най-малкия грях който си и приписвал/, докато ДСБ е безспорния носител на нов морал. Или не съм те разбрал правилно?
Bacho Кольо
Царю велики беше с новият морал.Кой го доведе за ушенце,а?
А аз може ли да позная от половин път поне едно име на ДС в ДСБ и кво пичелим ако познал съм. ;)
Аде пусни сите списъци с именцата,е така да не се получават на няко "ау,неможехме да допусна".Те така,не че нещо.Па като видя някога на кукуво лето що е туй нещо парици,ще черпя някоя боза без кости (кат за възрастни люде)
я, на Ру.Бъ. съм
Единствените които са присъствали в българският парлама по идейни и само такива съображения са депутатите от за СоциалДемократическата Партия с Иван Куртев.Нали да си говорим истината !
Това беше единствената партия по наши земи с ясни идеи.Беше и на всички не беше в тевтерчето с "лубовници".
Румен Бърцов
Колю, когато некой почне да говори, да тръби наляво и надясно за "нов морал", това е сигурен признак, че тоя е шарлатанин и демагог. Щото и децата знаят, че няма нов и стар морал, ако нещо е морално, то е морално за всички времена; моралът е неизменен и абсолютен, стига да е морал. Тъй че ний, десните, сме привърженици на тая концепция - за традиционния, единствения, задължителния морал, който дори, представи си, има решаваща роля за всички сфери на живота на човеците, в това число и политическата.
Комунистите, сиреч, БСП, воглаве с опортюнисти като Гоце, не признават съществуването на морал изобщо, и затова говорят за "относителност" на морала, една концепция, която им позволява да си лъжат колкото си искат, и да не изпитват никакви угризения за това; даже и такова нещо като съвест няма според релативистите в областта на морала, каквито са комунистите. Тъй стоят работите и ми се чини, че няма нужда да се увърта, тия работи са пределно ясни...
1.Когато си прав - прав си - няма нов и стар морал.
2.За Първанов какво да ти кажа - нито е по-добър, нито по-лош от цялата ни политическа пасмина
3. Все пак се радвам, че веднага се сети кой е сътрудника на Малинов
Публикуване на коментар