Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 23 април 2012 г.

У нас има хора, в това число даже, представете си, и журналисти, които не можеш да ги купиш с никакви пари

Тази сутрин ми се наложи да отговарям на въпросите на интервю с мен, поискано от политолога и журналиста Виктор Каспрук за авторитетния украинския сайт «Телекритика»; темата, както вече писах - виж В Украйна се интересуват каква е реалната ситуация в сферата на медийната свобода у нас, а ние обаче интересуваме ли се?! - е за това има ли изобщо свобода на словото у нас. Може да се види в тази връзка и предишната ми публикация по същия проблем: Без истинска свобода и конкуренция в областта на медиите няма и не може да има демокрация. Та значи тази сутрин най-пълноценното ми време за писане отдадох на упоменатото интервю - и по тази причина нищичко друго в блога си не успях да напиша. Е, ето, сега ще компенсирам отчасти тоя пропуск с настоящия текст.

Аз нямам право да публикувам текста на интервюто преди да излезе в поръчалата го медия; не е коректно да го сторя, въпреки че не съм обещавал да не го правя. Трябва да има морал и в тия работи. Но не ми пречи да публикувам малък откъс от интервюто; и понеже ми се иска да бъда коректен към упоменати в интервюто ми хора, ето два откъса, в които споменавам името на Иво Инджев; иска ми се да го уведомя за това и да го попитам дали има забележки за начина, по който съм представил неговия случай; ето какво реших да напиша в блога на г-н Инджев:

Г-н Инджев, украинска медия - става дума за авторитетния украинския сайт «Телекритика» - пожела да вземе интервю от мен за ситуацията със свободата на словото у нас. Тази сутрин изпратих своите отговори на 9-те въпроса, които ми бяха зададени; дадох интервюто на руски език. И понеже ми е много трудно да се изразявам, да пиша на този език, и понеже, от друга страна, въпросите са доста заплетени, а пък, на трето място, тъй като се наложи да упомена и Вашето име, та Ви моля да прочетете абзаците, в който споменявам Вашето име. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: