Господа, купете си куче! То ще ви нагризе телевизионните кабели и ще ви оттърве от тази болест, която ви превръща в зомбита на Червените Вещици...И продължавам да си мисля, че е крайно време тая крадлива напаст да се разкара от България! Не са те хората които трябва да бъдат най-отпред, не са те най-умните и най-смелите! Още по-малко най-благородните! Ние имаме голяма вина, че се оставяме без борба да бъдем завлечени от техните маниулации! Те са изградили стройна схема, по която могат да ударят когото си искат - и когато искат. Подчиняват им се всички власти – Съд, Прокуратура, Полиция и Журналисти, но ние трябва да останем хладни и невъзприемчиви към техните мераци!!!
Подхвърлят ни мизерни трохички и ни ругаят затуй че им работим и обличаме и храним семействата им! Тормозят бащите и майките ни със беднотия и болести! Тровят децата ни със порнографска култура! Жал ми е Жал ми е, че Ботев и Левски се бориха за нас, а ние сами себе си заробихме!!! Няма щастие в нещастна държава! Няма как да си щастлив когато народа ти е беден и болен!
Нашата нация, колкото и да я хулят е доказала, че по нищо не отстъпваме и от най-богатите народи, но уви прекалено сме толерантни към тези, които ни теглят надолу! Прекалено много им прощаваме беззаконията и предателствата! Подчиняваме се на най-простите и най-мръсните и не им показваме къде им е мястото! (Posted by бай зайо)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Този пост е повече с политическа насоченост, но аз ще изкажа по-скоро философски мисли.
Първо, не е ясно защо непременно трябва да сме щастливи. Наистина ли щастието е единственото или поне главното нещо в живота, което следва или си струва да бъде преследвано? Може да се аргументира и другояче:
Бертран Ръсел:
„Много малко хора съзнателно ще изберат нещастността, ако виждат начин да станат щастливи. Не отричам, че такива хора съществуват, но те не са достатъчно многобройни, за да са важни. Поради това ще приема, че читателят ще предпочете да е щастлив, отколкото нещастен.”
И още:
„Животните са щастливи, когато са здрави и имат достатъчно да ядат. Всъщност и хората би трябвало да са щастливи при тези обстоятелства, но в модерния свят те не са щастливи, поне не в огромното мнозинство от случаите.
Причините за тези различни видове нещастност се коренят отчасти в социалната система, отчасти в индивидуалната психология – която, разбира се, сама до голяма степен е продукт на социалната система.
Очевидно е, че щастието зависи отчасти от външни обстоятелства, отчасти от самите нас.”
Второ, аз – Анонимен – бих добавил: а какви философи бихме били, ако щастието ни зависеше изключително от външни фактори, например от „държавата”? Понеже сме и материални тела и съществуваме в материалния свят, не можем да бъдем абсолютно независими от външните обстоятелства. Все пак философията е именно това – да реинтерпретираш това, което не можеш да измениш, така че да максимално независим от него. Можем да добавим и някои мисли от Витгенщайн:
„Отново и отново се връщам към това, че щастливият живот просто е добър, а нещастният лош. И ако СЕГА се запитам: но ЗАЩО трябва да живея тъкмо щастливо, това ми се струва тавтологичен въпрос; изглежда сякаш щастливият живот оправдава сам себе си, че това Е единствено правилният живот.
Всичко това е в някакъв смисъл тайнствено! ЯСНО Е, че етиката не може да бъде изговорена.
Бихме могли да кажем и така: щастливият живот в някакъв смисъл изглежда е ПО-ХАРМОНИЧЕН от нещастния. Но в какъв??
Какъв е обективният белег на щастливия, хармоничен живот? И тук става ясно, че не може да има такъв белег, който да би могъл да бъде ОПИСАН.
Този белег не може да е физически, а само метафизически, трансцендентен.
Етиката е трансцендентна.
Човек не може да се направи безпроблемно щастлив.
Само този, който живее в настоящето, живее без страх и надежда.
Да предположим, че човек не може да задейства волята си, но трябва да страда цялото страдание на света, какво би могло да го направи щастлив?
Как въобще може човек да е щастлив, след като не може да избегне страданието на света?
Именно чрез живота на познанието.
Добрата съвест е щастието, което дава животът на познанието.
Животът на познанието е животът, който е щастлив, напук на страданието на света.
Само този живот е щастлив, който може да се откаже от удобствата на света.
Нему удобствата на света са само милости на съдбата.”
Публикуване на коментар