Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 14 април 2012 г.

Идеите за добро и зло са вечни и абсолютни, са най-здрав фундамент на морала и достойнството

Вчера попаднах на едно предаване; няма да казвам какво; е, какво толкова, ще кажа: "Часът на Милен Цветков" беше предаването. Интересно ми стана. Заслушах се. Особено добра находка беше това, че водещият беше поканил едно циганче, което толкова беше облагородено от мощното въздействие на вярата в Бога, че повече не може да бъде. Възхитих се от думите му! Но тук искам да коментирам нещо друго, пак изречено в това предаване.

Други събеседници бяха поканени да обсъждат "предателството" и свързаните с него морални въпроси. Не бива обаче по такива теми да се канят предимно, да го нарека така, "неподготвени" хора, които имат бедни дилетантски представи; хубаво е чат-пат да се канят и разбиращи хора. Е, за мен лично е интересно да слушам и наивни, да не кажа глупави обяснения и разсъждения, но други хора, които не разбират, могат много да бъдат подведени и заблудени от такива "мислители". Просто някои хора си позволяват да нагазват в територии, където не им е място, там не им е и силата. Човек не може от всичко да разбира, да, ама ето, у нас е пълно с хора, които имат претенцията, че от всички разбират. Поради това такива хора и вечно се излагат. За жалост, няма как да разберат това. Ето, аз искам да им помогна с нещичко. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: