Един фейсбук-приятел, казва се Nikolai Sultanov, по повод на публикацията Кога училището ще престане да е вредно за учещите е написал кратък, но много интересен коментар и ми е задал въпроси; ето по-долу и неговия коментар, и моя отговор на зададените въпроси: Aнгеле, кaто мaлък много обичaх дa четa книги. Никой не ме е нaсилвaл на чета! През вaкaнциите особено летните учителите ни дaвaхa списък кои книги зaдължително трябвa дa прочетем - нaдхвърлях го трикрaтно... Освен товa aз съм от Любимец родом - трудолюбив, земеделски крaй; помaгaх и нa родителите си, остaвaше ми време и зa игри и дa ловим рибa по рекaтa...
A сегaшните децa с тоя интернет получaвaт готовa, сдъвкaнa информaция, не обичaт повечето дa четaт книги, отделно обрaзовaтелнaтa ни системa - сaмо който не е дошъл нa влaст той не е експериментирaл... Учителскaтa професия е нископлaтенa и непривлекaтелнa зa кaдърните млaди хорa... Имa монопол нa ниските нивa в обрaзователната системa, a пък нa горните нивa - много излишни ВУЗ-ове...
Просто голямa бъркотия, зaбъркaнa предимно от политиците и не знaм когa ще се опрaви... A от товa стрaдa предимно българското общество и се потвърждaвa нa дело прикaзкaтa ПРОСТ НAРОД, СЛAБA ДЪРЖAВA... Но кои печелят и КОИ ГУБЯТ ОТ ТОВA?!! Ти си човек нa нaукaтa - ОТГОВОРИ МИ??!!!
А ето сега и моя отговор на горното послание: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Системата преди 1989 наистина беше строго йерархична, но макар и учителите да бяха бяха под диктата на партията и правителството, те съвсем не бяха безгласни букви, а колеха и бесеха наляво и надясно, а общественият им престиж беше достатъчно висок. Виж, учениците наистина бяха безгласни роби под диктата на учители и родители. Въпреки това и въпреки идеологизацията комунистическото училище даваше съвсем нелоши познания и едно съвсем прилично образование, разбира се, с цената на чудовищно насилие върху личността на учениците.
Може обаче и да се аргументира, че доведена до крайност, демократичността в училищната система води до печални резултати и това добре личи от опита на Америка, където според думите на Айрат Димиев:
„И действительно, в американской школе в центр вселенной поставлен его величество ученик, а все остальное вращается вокруг него (student centered instruction). Учитель же является по сути дела обслугой, нанятой для процесса обучения. Для нас это кажется диковатым, тем не менее сами американцы в эту систему свято верят и считают ее единственно верной. Правда, не все американцы. Скажем так, что на этом настаивают педагоги теоретики и чиновники от образования. Рядовые же учителя, особенно их старшее поколение, весьма критически высказываются об этой системе. Они еще помнят то время, когда в школах не было сегодняшнего абсурда… Что же мы имеем на практике? Основной подход к образованию в Америке заключается в том, что процесс обучения должен быть удовольствием. Американские ученики ходят в школу, чтобы получать удовольствие. To have fun – как они сами это называют. Образовательный процесс должен быть увлекательным, интересным и ненапряженным. Противное считается насилием над ребенком.
Понятно, что усиленный мыслительный процесс не может быть «фаном». Это американским ученикам противопоказано. Если же в процессе обучения мыслительного процесса нельзя избежать совсем, то он должен быть сведен до минимума, а за ним обязательно должно следовать поощрение в виде высокой оценки за решенную задачу. Очень популярны и более простые и понятные способы поощрения учеников, например, в виде конфетки за правильный ответ с места. В противном случае в глазах американского школьника пропадает смысл обучения, так как знания сами по себе не являются ценностью. Учебный процесс без вознаграждения за труд перестает быть «фаном»… На самом же деле из реальных знаний ученик получает лишь умение читать и писать и еще некоторые самые примитивные навыки. Те немногие родители, которые понимают важность хорошего образования, должны очень постараться, чтобы найти место, где их дети могут получить его бесплатно. Нужно ли говорить о том, что количество таких мест весьма ограничено?... Так почему же со школьным образованием происходит то, что происходит? Было бы наивным считать, что это стечение различных обстоятельств, издержки американской игры в демократию. Трудно себе представить, что те люди, которые управляют этой страной, не в курсе происходящего в средней школе. Я постепенно прихожу к выводу о том, что нынешнее положение вещей в американском образовании очень мудро режиссировано и виртуозно поддерживается… В низком уровне образования населения очень много положительных моментов с точки зрения государства. Точнее, тех, кто этим государством управляет и от этого же государства кормится. Сами же американцы от низкого уровня образования отнюдь не страдают, все довольны жизнью и собой. Рассмотрим в качестве примера разные категории американских граждан.”
В резултат на това не е чудно, че американските училища произвеждат според европейски мащаби главно дебили и олигофрени. Тук Ангел Грънчаров, разбира се, веднага ще възрази, че ако това е така и американското население като цяло далеч отстъпва на европейското като равнище на образованието и познания , как тогава Америка е най-богатата и най-могъщата страна на света? Само че в това няма нищо чудно. Американската мощ има много исторически и географски причини, но най-важното е, че съвсем невинаги най-умните и най-образованите са и най-богати и най-могъщи. Римляните например завладяват Гърция, макар че Гърция ги превъзхожда в културно отношение и за римляните тя винаги е остава културен образец за подражание. Но римляните са хора на практиката и делото. Неслучайно Рим няма големи оригинални културни приноси освен правото. А и можем да се запитаме защо Ангел Грънчаров не е един от най-богатите хора в Пловдив, след като той несъмнено – без да подценявам пловдивчани - превъзхожда повечето свои съграждани по интелект, образование и познания. И тук вината не е само на посткомунистическата система, която безспорно често пречи на хора с демократични убеждения да просперират.
По същия начин и практичните американци имат комплекс за малоценност спрямо европейската култура и история. Също така едва ли е случайно, че философията на прагматизма се е зародила именно на американска почва.
Система массового образования - это система воспроизводства
дураков. Умные получаются вопреки данной системе, а не благодаря
ей. Они - побочный продукт, брак или даже отходы.
Массовое образование плодит массовых дураков, элитарное -
элитарных. Можно иметь ум, не имея "высшего" образования. Но
гораздо чаще наблюдается обратное.
Мир дураков
http://pax-stultorum.narod.ru/#29.
:):):)
Публикуване на коментар