In Memoriam: седем години без Папа Йоан Павел II! Бог да го прости!
(Здравко Кулев)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата,
изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат
А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за
времето,
живота,
свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
11 коментара:
Светла му памет!
Хвала!
Стоян Ружев
моля..?
Борис Митов
Вечна слава на най -голямата Сатанистка секта в Света , допринесла толкова много за мъките на Света , от времето след Христа....
Вечна слава и на Всички тайни общества , масони , илюминати , йезуити и други паразити ....
Iv Velichkov
Ти сектата на комунистите ли поздравяваш?! Щото тъкмо тя е отговорна за мъките на света, а не някоя друга секта! По-добре да бешесе провикнал "Да живей комунизма!", по щеше да те разбере простолюдието, а ти си взел да го усукваш и да ни баламосваш... но не би; чак толкова прости хора, дето да се хванат на въдицата ти едва ли ще се намерят в интернет... прочее, тия приказки за "тайни общества, масони, илюминати, йезуити и други паразити" са приказки за малоумници, на които все по-малко хора се връзват...
Вечна му памет! Истински християнин,хуманист и визионер, изпреварил времето си.
Приятели, моля Ви, трябва да имаме правилни възгледи за света. Крайно време е да спрем да робуваме на клишета и митологеми. В „рухването на комунистическата империя на злото” можеше да се вярва наивно през 1989-1991, но сега е 2012. Целта на комунистите е именно тази: всички да повярват, че наистина са си отишли.
Точно наивната вяра в краха на комунизма крие огромни опасности, понеже за мислещите хора вече е пределно ясно, че „рухването на комунизма” беше фалшиво и, както изглежда, е част от голям стратегически план на Кремъл, чиято крайна цел е да постави Запада на колене. Това не е параноя или краен скептицизъм, а реализъм, основан на дълбоки и прецизни анализи и наблюдения.
Комунистите имат план, който - добър или лош – следват упорито и неотклонно, вярно, с променлив успех, защото не са всесилни и всемогъщи. Но за сметка на това Западът въобще няма план и цел. Той изобщо не разбира какво става в света. Така че комунистите при всички случaи са в по-силна позиция.
Колкото до Йоан Павел – има много индикации, които тук няма да изброявам, че той не само че не е допринесъл за рухването на комунизма, а напротив, по всяка вероятност – съзнателно или не - е бил в услуга на КГБ и на фалшивата либерализация. Самият Горбачов казва, че без него събарянето на желязната завеса щеше да е невъзможно, а след смъртта му го даде за пример за всички!
Вижте, уважавам мнението Ви, но ми се струва, че надценявате възможността световните и историческите процеси и реалности да бъдат управлявани от тайни планове на комунистите или на които и да било други. Контролът над целия свят, над цялото човечество, глобалният контрол, особено пък контрола на мислите, е невъзможен. Че комунистите се адаптираха към промените и извлякоха най-голяма полза от тях е факт; но това не може да се припише на техен таен план светът да повярва, че комунизмът е рухнал, а всъщност те самите още повече да го оплетат в мрежите си. А пък очакването за някакво пълно комунизиране на света ми се вижда, простете, пълна глупост. Ще комунизират света комунистите когато си видят ушите без огледало; никога няма да могат да го комунизират; те не можаха да го комунизират когато бяха във възход, когато имаха огромно влияние във всички страни, та сега ли, когато комунизмът е дискредитиран тотално и се провали във всички посоки?! Няма как да стане това, комунизмът умря, а това, че около трупа почитатели вият и оплакват, съвсем не може да го съживи; както и най-съвременните лаборатории не могат да съживяват издъхнали трупове, по същия начин няма стратегическа полит-технология за оживяване на комунизма; комунизмът си дойде като призрак и ще си отиде като призрак; дори и това, че комунизмът вампиряса не го прави по-жизнеустойчив; нали знаете как човек се предпазва от вампири? Със светена вода, с чесън, с дървен кол накрая. Това е моето разбиране. Не се плашете от комунизма, а пък от комунистите да се плашим е още по-ненужно; те самите от комунизма си се отрекоха, е, вярно, опитаха се да се капитализират по комунистическо-разбойнически и бандитски тертип, но това ще им остане; ще видят световното господство тепърва през крив и дълъг макарон...
За тези, които мислят, че комунистите манипулират католиците, вие сте луди. Католиците винаги са били против комунягите и са много, много по-стара организация. комунизмът е мимолетна грешка, Католиците са вечни.
Е да, в съвременните социални науки се смята за проява на дилетантство или некомпетентност нещата да се обясняват със конспирации, тайни планове и т.н. Смята се, че социалните системи са прекалено сложни, за да бъдат управлявани задкулисно и че дори да има заговори, те рядко или никога не се увенчават с успех. Всеки обаче, който малко от малко разбира от политика и история знае, че по-голямата и в много отношения по-важна част от политиката и историята е задкулисна. Видимата, зримата политика е само върхът на айсберга. Това важи с особена сила за комунистическата и посткомунистическата политика. За комунистите конспирацията е начин на живот и съществуване. Неслучайно те имат най-добрите тайни служби в историята. Свободният свят нито иска, нито може да има такива тайни служби. Комунистическите тайни служби са инфилтрирали западните тайни служби, докато проникването на западните разузнавания в комунистическите служби е пренебрежимо.
Представата, че комунизмът е рухнал през 1991 и че комунистите са се предали, е недоразумение. Както правилно изтъквате, комунистите запазиха всички важни позиции е след това. Те успяха да съхранят контрола си върху посткомунистическите общества и без брутална открита диктатура. Въпросът е дали това е всичко, дали комунистите са доволни от положението или все пак не преследват някакви по-далечни цели.
От няколко бегълци от КГБ знаем, че промените в Източна Европа и СССР не са случайни и не са продиктувани от основно от нарочно преувеличените икономически трудности на комунизма (макар че те, разбира се, също са играели някаква роля), а са част от дългосрочна стратегия, разработена още преди десетилетия. Цялата история на комунизма не е нищо друго, освен стремеж към световна революция, към „Световен октомври”. Към това се стремят и Ленин, и Сталин, и Троцки. Само че Сталин действа доста непохватно и приемниците му, отчитайки неговите грешки, изработват много по-гъвкав и хитър подход, опирайки се освен всичко друго на Новата икономическа политика (НЕП) на Ленин.
Някой би могъл да възрази, че желанията и стремежите са едно, възможностите нещо друго. Може наистина да има някакви „стратези”, които се събират е Кремъл и си говорят колко много мразят свободния свят и как биха искали да го разрушат, но силите им едва ли ще стигнат за това. Само че и тук има недоразумения.
Комунизмът беше само в относителен възход 1945-1989. Той беше достигнал максимума на своето политическо и териториално разширение. Със старите конфронтационни методи повече не можеше да се постигне, защото нямаше как икономически по-ефективният Запад да бъде победен икономически, а военен сблъсък щеше да доведе до взаимно унищожение. Ето защо се пристъпи към гласността, перестройката и псевдолиберализацията.
Трябва да се признае, че плановете на комунистите, макар и с известни засечки, сработиха добре. Междувременно те в голяма степен успяха да преодолеят икономическите си трудности със западна помощ, особено красноречив пример в това отношение е Китай, превърнал се в „работилницата на света” и главен кредитор на САЩ.
В политически план комунистите имат направо безгранични възможности в сравнение с епохата на откритата конфронтация по време на Студената война.
Най-сетне трябва да се отбележи нещо изключително важно, а именно че мечтаното от комунистите световно господство не е недостижимо и поради една друга причина: за целта те няма нужда да покоряват и завладяват целия свят. Достатъчно е да покорят и завладеят една единствена държава – Америка. Останалите страни от свободния сват нямат никакъв шанс срещу Русия и Китай и в отсъствието на Америка те лесно ще се разправят с тях. Ето защо усилията на комунистите са насочени основно към подкопаване на Америка. А може да се спори дали Русия и Китай по обща държавна мощ вече на превъзхождат Америка. Оставете стандарта на живот – това е една от големите заблуди на Запада. Руснаците и китайците никога няма да имат западен стандарт на живот, това комунистите нито могат да им осигурят, нито искат да им осигурят. Силата на една държава обаче не е само и единствено в потреблението, в което американците наистина нямат равни на себе си. Но количеството продадени дънки, хамбургери, лаптопи и произведени холивудски филми не е единственият и даже не най-важният критерии. Дори военната мощ не е най-важният критерии, макар че Русия и Китай заедно вероятно превъзхождат Америка в това отношение.
А дали всичко това наистина е така, а не израз на прекален скептицизъм и някакви параноични личностни нагласи ще разберем може би едва, когато ще е късно.
Колкото до католическата църква - в страните, попаднали в съветската сфера на влияние, тя беше инфилтрирана по същия начин от службите, както православната и протестантската. Кардинал Войтила не беше кардинал в някаква западна страна, а в комунистическа Полша и дори само този факт, без да знаем нищо друго за него, би бил многозначителен. Но има и други по-конкретни факти, даващи повод за съмнения.
Публикуване на коментар