Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 29 април 2012 г.

Двамата любители на скъпоценните часовници и на лъскавите луксозни возила

И на кой ли от двамата часовникът е по-скъп, на руския другар или на българския му достоен възпитаник?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

10 коментара:

Анонимен каза...

Такава е волята на господа бог, те не го искат ама на, натрапиха им го.

любчо чорбаджийски

Ангел Грънчаров каза...

Те, горките, явно страдат заради това, че Сатана ги съблазнява така жестоко с тия часовници, лъскави возила, резиденции, с тоя пусти бархат и с тая пуста лъскава коприна на расата, ама какво да правят, борят се всеки ден с изкушенията на дявола, но ето, борбата им е тъй безмилостна, че отвреме-навреме дяволът побеждава, и ето, те си турят на ръката драгоценния часовник; да, ама след това почват нова битка, нищо чудно те пък да победят дявола, и ето, свалят часовника от ръката си за да почине, примерно, вечер, на нощното шкафче. И така всеки ден. И на тях не им е леко, всеки ден да водят битка с толкова подлия дявол. Прочее, сега ми хрумва утре да напиша едно фейлетонче на тоя тема, мисля, че има пища в тоя сюжет...

Анонимен каза...

Да ви идва наум,че всички имами,мюфтии и всякакви други ...фтии са във възторг от вашите писания?Може и да ви предложат заплата ,заради услугата,която им правите.

Ангел Грънчаров каза...

В голяма погрешка си, нещо хептен си се заблудил; това, което пиша, не е изгодно и за мюфтиите, щото и те, предполагам, също тънат в разкош, както нашите мутрополити, пък и също като тях са ченгета, санким, са все бойни другари...

Bacho Кольо каза...

"Прочее, сега ми хрумва утре да напиша едно фейлетонче на тоя тема, мисля, че има пища в тоя сюжет..."
А не ти ли хрумна, че за фейлетон освен сюжет се иска и талант, прочее...

Ангел Грънчаров каза...

Иска се, и ний го имаме, Колю, безкрайно много пъти сме го показали това, нали така? Ти самият си живо доказателство за това, какво друго те привлича да дремеш тука от ранна утрин до късна вечер, а понякога и нощя, ако не моят талант? :-)

Анонимен каза...

Ся,душевни терзания сЪ ма налегнале:
Тез златно позлатени яичица,
благовещейно от душа (въжможно,допустимо и от сърце)дар дарени на любимите на вси българе славяни и прочее...
Айде,какво беше,забравих!

А ха,тЪ тез яичица проверени ли са от агенцията по храните за пройзход?
Дали са снесени от щаслива кокошчица,или са от някой дърт нещастен петел ?!
Такива ми ти загриженията и прочее ;(
Румен Бърцов

Bacho Кольо каза...

Че дрема дрема, дрема, прав си. Ама фейлетон, писан от теб не съм чел и няма да чета!
Че аз съм чел "Политичаска зима" и "Херострот Втори" . Как след това да чета твоите ялови напъни!?! Усмири се дорде е време!

Ангел Грънчаров каза...

Абе пак се правиш на умряла лисица: ами, примерно, фейлетона "Интимната изповед на един атакуващ" нима не си чел?! Недей така безпочвено отрича заслугите ми пред родната литература! :-) Знам, че такива като теб предпочитат собствените си черва да видят разпиляни по калдъръма, но не и да признаят нечия заслуга, ала нека бъдем поне малко по-справедливи все пак де...

Bacho Кольо каза...

Не, не съм.