Във Фейсбук написах следната бележка: Който се интересува как наистина стои въпросът за дясното, нека да погледне една моя статия, която, за разлика от писанието на Евгени Дайнов - виж Политолог усърдно подхранва хаоса в главите на обърканите гласоподаватели - не е манипулативна, а търсеща истината:
ДЯСНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
Моя статия, публикувана във в-к ГЛАСОВЕ, 4.08.2006
Преди президентските избори у нас и във връзка с трудните преговори за издигане на единна дясна кандидатура пак се заговори за естеството на “дясното” и на “десницата”, за неговата “неидентифицираност”, за това доколко дясното изобщо “има почва у нас”, също на кои социални слоеве то изобщо може да се опира, каква може да бъде неговата съдба и т.н. В този разговор много от “анализаторите” си позволяват да твърдят, че “дясно” и “десница” в автентичния смисъл у нас “нямало”, че тия, които уж били “десни”, си били най-чиста проба “неосъзнати леви”.
Струва ми се, че все по-необходим става непредубедения разговор за “дясното”, който да внесе яснота и категорично да открои същностните измерения на стоящата зад него политическа философия. Неяснотата, неизявеността и аморфността на понятията, употребявани в политическите анализи, все повече засилва нихилистичното убеждение, че между партиите няма “никакви разлики”, т.е. “те все едно и също обещават” и по един и същ начин “забравят и не изпълняват обещаното”. Ето че се появиха и “народни трибуни” със съзнанието на мисионери, които съблазняват разочарования избирател с яростни закани “да изметат” и “изхвърлят на боклука” цялата политическа класа като ненужна, а пък себе си без свян обявяват за “спасители на нацията” и “изстрадалото човечество”. (ОЩЕ >>>)
ДЯСНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
Моя статия, публикувана във в-к ГЛАСОВЕ, 4.08.2006
Преди президентските избори у нас и във връзка с трудните преговори за издигане на единна дясна кандидатура пак се заговори за естеството на “дясното” и на “десницата”, за неговата “неидентифицираност”, за това доколко дясното изобщо “има почва у нас”, също на кои социални слоеве то изобщо може да се опира, каква може да бъде неговата съдба и т.н. В този разговор много от “анализаторите” си позволяват да твърдят, че “дясно” и “десница” в автентичния смисъл у нас “нямало”, че тия, които уж били “десни”, си били най-чиста проба “неосъзнати леви”.
Струва ми се, че все по-необходим става непредубедения разговор за “дясното”, който да внесе яснота и категорично да открои същностните измерения на стоящата зад него политическа философия. Неяснотата, неизявеността и аморфността на понятията, употребявани в политическите анализи, все повече засилва нихилистичното убеждение, че между партиите няма “никакви разлики”, т.е. “те все едно и също обещават” и по един и същ начин “забравят и не изпълняват обещаното”. Ето че се появиха и “народни трибуни” със съзнанието на мисионери, които съблазняват разочарования избирател с яростни закани “да изметат” и “изхвърлят на боклука” цялата политическа класа като ненужна, а пък себе си без свян обявяват за “спасители на нацията” и “изстрадалото човечество”. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
В модерните демокрации наистина се е утвърдило разделението „ляво-дясно”, но дори да допуснем, че в политиката участват партии с абсолютно еднакви програми, били те леви или десни, това не би бил края на демокрацията, защото, както посочва Карл Попър, демокрацията предполага наличието на поне две партии, при които едната да контролира другата. На практика такава опасност засега, разбира се, няма. В действителност за партиите е важно ясно да се профилират и отграничават програмно една от друга.
Твърденията на разни „анализатори” и „политолози”, че десните в България всъщност били леви, са напълно несъстоятелни. Българските избиратели още през 1990 са се разделили на два големи лагера, условно ляв и десен, между които практически няма обмен на избиратели.
Че привържениците на десните са „богатите”, а на левите "бедните", е примитивно марксистко мислене, което не си струва да се коментира. Може би в някаква степен това важи за либералите, които традиционно се подкрепят от по-заможни прослойки като интелектуалци, свободни професии и предприемачи, но чистите либерални партии в старите демокрации са слаби и маргинални, защото класическите либерални ценности отдавна са възприети от десните и левите партии. Между другото в Б-я либерали, т.е. свободомислещи представители главно на свободните професии са… ДПС!
Противно на някои разпространени схващания за предимно левия уклон на българите дясното в България има дълбоки корени и история. Всички големи български мислители и философи, интелектуалци, писатели, занаятчии, чорбаджии и т.н. са били десни. Българският елит е бил основно десен, а голяма част от българското население до днес е традиционно дясна.
"Твърденията на разни „анализатори” и „политолози”, че десните в България всъщност били леви, са напълно несъстоятелни."
Е ма тея "елитни" "социолози","политолози","психични подлози" и всекакви анализаторни лози са с "правилно" "социално статусно" комунистическо/ДС/КГБ изучване.А иначе на 99.99999999% от българското природонаселение му е ясно що е "леви","десни" ,"средни","либерали","консерватори","социалисти","социалдемократи","държавата","парламента/народносъбран","конституция","закони","съдебна","изпълнителна","общински съвет","кмет","местно самоуправление","делегирани бюджети" и "прочее"."Ние си сакаме царо да ни упрай" и "Партията да каже".Много му е ясно,като непрогледна мъгла в есенен ден посред облачна нощ.Красота въобще!
Румен Бърцов - обеднел щото си позволил да си плаща данъците,работейки законно в комунистическа/капиталистическа държава на беззаконията комунистически.
Демек десен консерватор с работническо селски произход,докаран до отвъд рЪБъ на физическото оцеляване,щото нищял да си трай и да ся пригоди поклонно либералокомунистическият комунокапитализъм по Ленино/Сталински\Маркс/Путинов\левовъртящ модел!
Публикуване на коментар