Откак Иван Костов отказа да впише психиатъра д-р Н.Михайлов в листите за следващия Парламент, от този миг Костов стана за него най-ненавистният човек на земното кълбо, а пък психиатъра започнаха да го водят от телевизия в телевизия, както се води мечка, за да радва децата - в случая, за да радва хем скудоумните, хем и кукловодите, за които Костов е на кошмар подобен.Гледам тази сутрин, че психиатърът с политически и медийни амбиции и с неутолима жажда за слава пак, меко казано, се е изпуснал в гащите, ама знайно е, че такива продукти в нашите условия твърде много се ценят, затуй и ги произвеждат в изобилие, в или направо без целофан, за да ухаят по-упоително. Прочее, големи дивиденти в този бизнес спечели, примерно, Явор Дачков от момента, в който от костовист стана върл антикостовист. Даже зам.-главен редактор на многотиражен жълт вестник го направиха заради добро поведение. И много други се облажиха.
Стигна се дотам, че в днешно време хората много се пазят да не би някой да ги набеди в симпатия спрямо Костов, щото това води до заплахата да изпаднеш в пълна изолация; щото, знайно е, никоя медия у нас не смее да рискува да дава трибуна на хора, които нарушават пропагандната омерта: всички политици у нас може да си имат някакви кусури, но стават, удобни са, не нарушават установилото се статукво, само злодеят Костов не се вмества в него и е заплаха за най-съкровените копнежи на ченгесарската ни олигархия и мафия. Която, прочее, не жали пари, за да стимулира и насърчава рвението на хулещите, които дефилират, както казах, от медия в медия, и то от ранни зори та чак до най-късни нощни доби. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
9 коментара:
Това, което казва доктор Михайлов е напълно вярно. Командира има някакви качества на икономист, обаче е безкрайно надменен и това е нелепо на фона на минималната подкрепа, на която се радва. А дали проучванията са лъжливи, ще видим. Идват избори! Нека народът каже тежката си дума.
Думата на народа не е тежка, драги, а дебилна. Поне в Чалгария.
Несъгласен.
Кога? Ами както е казал Чърчил, прогнозите са трудна работа, особено когато се отнасят до бъдещето. Най-общият отговор все пак би бил, че поради продължаващото влияние на Москва в нейните „бивши” сателити необходимо (и почти достатъчно) условие за трайна, „устойчива” демократизация на България би била автентична демократизация на Русия. Само че възможно ли е това? Склонен съм да мисля, че както пише в Библията по-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото Русия да се демократизира истински. Руският пианист-емигрант Владимир Ашкенази беше казал, че Русия може да стане демократична страна най-малко след 500 години. Бих добавил – или пък след една победоносна за Запада Трета световна война.
Разбира се, България би могла да има частични успехи в демократизацията като 1997-2001, но Русия за съжаление има достатъчно ресурси, за да връща всеки път нещата назад.
Така че не можем да знаем дали, кога и как това може да се случи. По същия начин и хората през турско робство сигурно са се питали кога ще дойде краят на властта на султана и може би са щели да бъдат ужасени, ако им бяха казали, че това ще продължи 500 години. Или пък по време на 160-годишното византийско робство, което впрочем за разлика от турското почти не се тематизира. България днес празнува Освобождението от турско робство, но не празнува освобождението от византийско иго, при това, за разлика от 1878, осъществено главно СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ. Това някак си се игнорира.
Какво да се прави междувременно? Ами най-благородната кауза по време на византийското и турското робство е била борбата за свобода и независимост. В наше време пък НЯМА ПО-БЛАГОРОДНА МИСИЯ ОТ БОРБАТА СРЕЩУ КОМУНИЗМА. Тя трябва да продължава неуморно, независимо дали въобще има изгледи за успех или поне за скорошен успех. Това е задача N 1 на нашата епоха. Никой не бива да се подвежда от фалшивата смърт на комунизма 1989, да се отпуска и предава. Борбата трябва да продължи!
Споделям изцяло горния коментар! Комунизмът започна нашествието си като призрак, сега пък продължава да броди из света, но вече като вампир... докато вампирът не бъде доубит, мира няма да видим! Въоръжавайте се с дървени колове, със светена вода и с чесън, та да доубием и умъртвим завинаги вампира, наречен комунизъм...
Като фен на вампирите в литературата не приемам да ги сравняват с комунизма :D А иначе също мисля, че за Русия няма надежда. Жалко, имат голяма култура :(
"18.05.12, 17:14: ...Бих добавил – или пък след една победоносна за Запада Трета световна война..."
Бря, бряяяя! Нещо като Наполеон и Шикългрубер. Машалла!
Бачу Колю, абе нещо хептен ти е объркана ценностната система бе, човече: твоя любимец Путин в случая е Шикългруберът, понял меня?! А Западът трябва да го обичаме както ти обичаш пламенно Съветската армия "освободителка", щото тоя Запад не наужким, а истински ще ни освободи от игото на комунизма-путинизма, сега оринтирваш ли се за какво става дума?!
"А Западът трябва да го обичаме ... щото тоя Запад не наужким, а истински ще ни освободи от... "
Обичай го тоя Запад, колкото ти душа сака. И чакай! Може пък наистина да те освободи...
Прави впечатление арогантния и невъзпитан тон на Грънчаров. Това е израз на неговото отчаяние от факта, че неговата партия ДСБ излита от парламента на следващите избори. Този път костовиките ще загубят не битката, а войната. И затова, притиснати до стената, хапят като за последно.
Публикуване на коментар