Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 31 май 2012 г.

Еротика и порнография

Еротика и порнография

Публикувано във в-к "Комсомолска ИСКРА", 6 декември 1988 г., Пловдив

Твърде „интересно” е отношението, което се е създало в нашето общество към „тия работи”, т.е. към човешката сексуалност и всичко, свързано с нея.

Не дай Боже учител да заговори нещо „по така” за секса пред своите ученици. Ще каже някой: вече не е така! Аз до преди три години бях учител в средно училище и там съм си имал доста разправии и с директора, и с възмутени родители, защо съм бил… прекалено откровен с младите, казвал съм неща, които „не е прието да се казват” публично, че винаги съм задоволявал любопитството на моите ученици, които ме били „взели на мушка”, защото и аз съм бил „неуравновесен сексуално” (няма да забравя този израз на моята директорка) и пр. Същевременно познавам учители, които се червят, когато ученик каже „неприлични” думи, а една млада педагожка бе изпаднала в несвяст когато на стола видяла нарисуван с тебешир пенис, при това вече била седнала на него и той ù се бил отпечатал на роклята. Свестихме я едва-едва.

Друга пък беше маниачка на тема чистота на чиновете, защото там най-често учениците, в които бушува и кипи сексуалността, рисуват… „цинични неща”, по нейния израз. Не можах да ù обясня, че няма нищо цинично в тия рисунки, че по тях тя може да разбере най-пълно и добре своите ученици точно такива, каквито са. Тя кипна, нарече ме „гаден фройдист”, престана да разговаря с такъв „мръсник” като мен и с това всичко за нея беше решено… окончателно. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Анонимен каза...

вижте да нарисуваш среден пръст на чина си е просташко, както и да го гледа човек. инак разговорите за секса са полезни, но понякога смущават младите - има и такива, които са по смутителни, не е хубаво да им се смеят хората и да ги бутат...

Ангел Грънчаров каза...

"Циничните" рисунки не бива да бъдат определяни като просташки; те са изворов материал за една "народна фолклорна култура", свързана със сексуалността. Прочее, древните хора са украсявали с изображения на еректирал фалос обществените си сгради, какво е това, извратеност или простотия?!

Анонимен каза...

Това е било в чест на знака на плодородието, което се свързва с мъжката потентност. Не вярвам да смятате съвременните ученици са последователи на друидистките принципи на плодородието...

Анонимен каза...

Плюс това едва ли може да отречете, че на някои хора тия рисунки не са приятни, мен примерно ме отблъскват, тъй като засягат интимни теми по крайно показен начин. В този смисъл хората могат да рисуват каквото си искат, но върху тяхната собственост - да си купят маси и столове и да драскат каквото им скимне върху тях. Чиновете и бюрата в университетите и училищата не са само техни и не следва да бъдат разкрасявани.

Bacho Кольо каза...

Некой има ли представа коя е тая цицорана на снимката?