Издателство ИЗТОК-ЗАПАД отново ни впечатлява с нова книга от своите поредици забележителни и необходими за съвременния човек книги. Нейно заглавие е Губим в надпреварата да печелим, а автор е Алфи Кон. Другояче казано, това е една книга за ролята и смисъла на състезанието - конкуренцията - в живота ни. Лично аз, понеже работя върху книга със заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ, съм силно зантригуван от книгата на А.Кон и непременно ще си я набавя тия дни.
Преводач от английски е Гаяне Минасян, книгата е в обем 372 страници, подвързията е мека, цената е 19.00 лв. Ето откъс от книгата; интересно е, че на страницата на издателството е сложен повече от 20 страници откъс от книгата за предварително запознаване на читателите с нея; именно оттам си позволих да взема текста, който следва:
Манията да си „номер едно“
Животът ни е станал в нескончаема върволица от състезания. От момента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Това е общият знаменател в живота на американците. (ОЩЕ >>>)
Преводач от английски е Гаяне Минасян, книгата е в обем 372 страници, подвързията е мека, цената е 19.00 лв. Ето откъс от книгата; интересно е, че на страницата на издателството е сложен повече от 20 страници откъс от книгата за предварително запознаване на читателите с нея; именно оттам си позволих да взема текста, който следва:
Манията да си „номер едно“
Животът ни е станал в нескончаема върволица от състезания. От момента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Това е общият знаменател в живота на американците. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
3 коментара:
Наистина ценна книга. Благодаря ви за информацията, г-н Грънчаров!
Конкуренцията, съперничеството, състезанието, съревнованието, сравнението, съпоставката са дълбоко вкоренени в човешкото общество, особено в западната цивилизация. Те са в основата например на пазарната икономика, на политиката, войните, на спорта, също и на културата, науката, изкуството, на образователната система и т.н. Дори в области, в които на пръв поглед конкуренцията изглежда абсурдна и безсмислена като например при класическото оперно пеене или при инструменталистите се организират конкурси! Възможно е в някаква степен конкуренцията да е биологически – дарвинистки – обусловена (борба за оцеляване между организмите).
От друга страна конкурентното мислене едва ли може да бъде причислено към морално похвалните качества или добродетелите, още повече че от конкуренцията до злобата им завистта е само една крачка и преходът е плавен. Който живее и мисли неконкурентно, живее по-щастливо. Може дори да се аргументира, че конкуренцията е несъвместима с етиката. От друга страна може да се твърди, че без конкуренция и стремеж да надминеш ближния напредъкът на цивилизацията би бил много по-бавен или дори невъзможен. Така че тук се сблъскваме със сложна дилема и е хубаво тя да бъде осмислена от философска гледна точка.
10-те Божи заповеди
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот – нищо, което е на ближния ти.
"Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите,заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества."-Алберт Айнщайн
Аман,какво толкова сложно за разбиране има ,незнам!
Румен Бърцов
Публикуване на коментар