По имейла си вчера получих интересно писмо, което изключително ме развълнува; пише ми човек от Израел, който, оказва се, има дълбоко родствени на моите разбирания за проблемите, които вълнуват мислещите съвременници. Този човек е работил няколко години в България и владее български език на сравнително добро ниво, прочее, изразява се по-добре от много наши сънародници, да не говорим пък за смисъла, който откривам в думите му.
Наистина е многозначителен факт такава близост в идеите и ценностите на двама човека, които не са общували, не са се срещали, вървели са по различни пътища, но въпреки това са стигнали до идентични изводи. На това основание решавам да публикувам писмото на този човек, запазвайки анонимността му, като също така публикувам и моя отговор до него; иска ми се и двате да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Добър ден, Г-н Грънчаров!
Преди да започна писмото ми, моля да ме извинете за грешките в писмото, щото не съм българин и съм изучавал български език само три години - като съм работил в България.
Тъкмо в петък вечерта съм гледал филма за Маргарет Тачър, от който сте толкова впечатлен и днеска съм започнал да търся в интернета книжки за нея на руски и на български и намерил съм Вашият блог. (ОЩЕ >>>)
Наистина е многозначителен факт такава близост в идеите и ценностите на двама човека, които не са общували, не са се срещали, вървели са по различни пътища, но въпреки това са стигнали до идентични изводи. На това основание решавам да публикувам писмото на този човек, запазвайки анонимността му, като също така публикувам и моя отговор до него; иска ми се и двате да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Добър ден, Г-н Грънчаров!
Преди да започна писмото ми, моля да ме извинете за грешките в писмото, щото не съм българин и съм изучавал български език само три години - като съм работил в България.
Тъкмо в петък вечерта съм гледал филма за Маргарет Тачър, от който сте толкова впечатлен и днеска съм започнал да търся в интернета книжки за нея на руски и на български и намерил съм Вашият блог. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
14 коментара:
кризата се дължи на това, че политиците угаждаха на финансовите акули, а не се грижеха за хората, които са ги избрали. Но сега нещата ще се променят, с идването на Оланд :)
Нещата не са така прости, кризата има какво леви, така и десни корени. От една страна това наистина са раздутите социални държави, от друга страна либерализираните, дерегулирани и неконтролируеми финансови пазари. Но пазарите не се развиха в тази злополучна посока спонтанно, а бяха нарочно дерегулирани в началото на 80-те години по време на „неоконсервативната революция” на Рейгън и Тачър. С това беше отворено казиното на турбокапитализма на неудържимите, но безплодни финансови спекулации, които не произвеждат нищо и не прибавят и стотинка към националното богатство. Същевременно в рамките на „глобализацията” индустриалната база на западните икономики беше изнесена в Третия свят начело с Китай.
"Кризата в Европа и САЩ е криза на човешки ценности, тя се дължи на широкото разпространение на левите илюзии"
Да се коментира подобва теза е не по-малка проява на идиотия, отколкото самата теза.
Бих запитал и кой преди 23 години щеше да предположи, че рухването на комунизма ще бъде последвано от не по-малко зрелищното рухване на капитализма? Нали Фукуяма беше предсказал окончателната победа на либерализма? И кой щеше да предположи, че най-късно в 2016 Китай ще изпревари САЩ по БВП?
Може би най-дълбоката, философска причина за кризата на капитализма е разкъсването на връзката между етика и икономика. Андре Конт-Спонвил има книга „Морален ли е капитализмът?”. Спонвил е ляв, но интересен мислител, а книгата му е хубава и стимулира към размисъл. Проблемът за моралността на капитализма е сложен и моите възгледи по въпроса не са окончателно избистрени.
Спорно е дали икономиката и морала могат да се разделят така стриктно и на икономиката да се припише аморалност или отвъдморалност, както смята Спонвил.
Ясно е също, че едно общество, съставено само от безкористни алтруисти, не може не само да просперира, но въобще да съществува. Ако хлебарят например подарява своя хляб на хората, за да им направи добро, той бързо ще фалира. Излиза, че без някаква доза здрав, разумен егоизъм икономиката не може да функционира и това е забелязал още Адам Смит. От друга страна обаче както и да го обръщаме и тълкуваме, егоизмът, макар и ограничен, не може да се причисли към добродетелите. Следователно пазарната икономика, капитализмът се основава на не дотам добродетелни качества на личността.
Изниква и въпросът как да възпитаваме децата си – в духа на егоизма и потреблението, за да функционира икономиката – или в духа на скромността и щедростта, при което икономиката спира, защото без купувачи и потребители няма пазарна икономика. А как се съотнасят добродетелите на спестовността и щедростта? Може ли да си спестовен и щедър едновременно? И т.н. и т.н.
Така или иначе обаче когато всички морални задръжки паднат, когато всичко е насочено към максимално потребление и максимална печалба тук и сега, икономиката и обществото са обречени. А точно това се наблюдава в последните 40 години и особено след 1989 в развитите страни. С падането на комунизма и остатъчните задръжки у Запада изчезнаха и той започна безогледно да се стреми към забогатяване и консумация на всяка цена тук е сега, днес, а не утре. Оттам дефицитите, кредитите, финансовите спекулационни оргии и т.н.
Поздравления за авторът на третия пост. Разумно, умно, аргументирано мнение.
в. "24 часа" от 6 май 2012: Шри Шри Рави Шанкар: Комунизмът и капитализмът се провалиха заради липсата на човещина
интервю
откъси
- На какво според вас се дължи световната икономическа криза в момента?
- Алчността на неколцина е причината за този голям икономически срив. Комунизмът се провали, капитализмът се провали, понеже и на двете липсваше хуманизъм. През цялото това време научихме, че никога не трябва да правим компромис с човешките ценности.
Любовта, състраданието, чувството на принадлежност, чувството на благодарност за това, което имаме, и една широка, всеобхващаща визия, трябва да изгрее в живота на всеки човек.
- Може ли човек да се изправи пред финансовите трудности с духовност и спокойствие?
- Трябва да се изправиш. Когато стане факт, ти търсиш сила отнякъде. Търсиш сила от приятели, търсиш сила от своята вяра или навлизаш дълбоко в себе си и намираш своята вътрешна сила.
- Какво бихте казали на хора, които са загубили своите спестявания?
- Тези моменти са нещо, което ни отваря очите. Ние мислим, че парите са всичко в живота, придаваме прекалена важност на тези банкноти. В тези моменти осъзнаваш, че има много повече в живота от парите.
- Казвате, че в България е събрано най-доброто от Изтока и Запада. Какво имате предвид?
- С нетърпение очаквам да се срещна с хората в България. България със своето древно наследство и знание, богати културни традиции и отворени и дружелюбни хора, има много неща, които може да сподели с останалата част от света…
целият текст:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1359622
Това са глупости. Капитализмът като капитализъм е морален. Доколкото е обагатен със социализмо-комунизъм - е неморален. Просто е. Истината винаги е проста. И различна от разните му там увъртания. Без значение дали са западни или източни. Когато се увърта, се бяга от истината, лъже се, другояче казано...
Капитализцмът като капитализъм далеч не се е провалил. Има да чакат левите мрънкала провалянето му :-)
няма какво да чакат хората, то вече стана. Вие сте този, който живее в denial. И да, хуманизма, състраданието, солидарността, са много по-важни от парите.
Именно, именно; но за левите тъкмо парите са най-важното и водещото, особено лакомо те гледат към чуждите пари, а пък лицемерните им приказки за "солидарност" всъщност показват единствено неистовото им желание да лапат и "присвояват" блага, на които нямат никакво право... Лявото, именно социализмът и комунизмът са форми на социален паразитизъм...
Лявото е "виновно" днес да има отпуски, таван на работното време, минимална възраст за започване на работа (за да няма експлоатация на детски труд), известно субсидиране на здравеопазването и образованието на хората, минимални изисквания за работни условия, при които хората да се трудят, религиозни права на атеистите или вярващите в изповедания, които не са доминиращи в съответните държави, права на жените, на хомосексуалните, на представители на етнически малцинства. Дясното е идеология на богаташите, които казват, че алчността е нещо добро и на тесногръдите хора, които искат да съдят всички по техен аршин. Затова аз винаги подкрепям партиите в лявото или центъра и винаги съм против ултрадесните партии на олигарсите - като най-кървавата дясна партия у нас... БСП!
„Капитализмът като капитализъм е морален” – рече и отсече - и „Истината винаги е проста.” едва ли са изказвания, достойни за един философ и мислител. Ако беше така просто, защо всички хора още не са прозрели истината? Именно във философията има почти само въпроси и никакви отговори. Посочете ми един философски проблем, по който философите да са единодушни! Ако светът беше така просто устроен, всички отдавна да са стигнали до консенсус. Но това очевидно не е така.
В действителност светът е многофасетен и сложен и човешкият ум по необходимост при описанието му прибягва до някакви общи, прости принципи, които обаче не са изчерпателни. Разбира се, като евристичен принцип простотата може да бъде постулирана и търсена, но няма гаранция, че светът накрая ще се окаже наистина така просто устроен, както ни се иска. Големият физик Ричард Фейнман например изказва хипотезата, че накрая и математиката няма да необходима за описване на света. Изведнъж пред нас ще се открият фундаменталните закономерности и те ще са прости като шахматни правила.
Освен това тук долавям и ужаса на антикомунистическия интелектуалец от това да не са каже нещо отрицателно за капитализма, защото това едва ли не по необходимост ще означава, че правдата и истината са на страната на социализма или комунизма. Само че няма такова нещо. Всеки консерватор знае, че съвършено общество няма. В сравнение с всички други икономически системи капитализмът сякаш има най-малко недостатъци. Социализмът и комунизмът НЕ СА АЛТЕРНАТИВА, защото както показва практиката, те водят до още по-големи несправедливости и това се признава и от Спонвил. Но от това не следва, че трябва да си затваряме очите пред недостатъците и извращенията на съвременния капитализъм, който наистина се провали зрелищно и това се признава от някои от неговите най-яростни апологети. ЧАСТ от причините за провала на капитализма действително е залитането наляво към интервенционизма, но това не е цялата истина. Тук е нужна дълбока, вкл. философска дискусия.
Така че моля Ви, тук е потребен спокоен, хладнокръвен анализ, а не емоционални изблици. Нашата цел трябва да бъде да открием и посочим проблемите на капитализма и ако можем да посочим НЕСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ пътища за тяхното преодоляване.
Още няколко мисли за отношението между икономика и морал.
Както отбелязах, не е така просто капитализмът и пазарната икономика да бъдат обявени безцеремонно за етични. Ефективни – да, несъмнено по-ефективни от всички други икономически системи в историята, вкл. и от социализма. Защо обаче капитализмът е ефективен? Да повторим: ами защото разчита на ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС, НА ЕГОИЗМА на участниците в пазарния процес, НЕ НА ТЯХНАТА ЩЕДРОСТ И ЧОВЕКОЛЮБИЕ, както отбелязва още Адам Смит.
Резултатът наистина е добър за всички или поне повечето хора, но основата остават егоизмът, конкуренцията, стремежът към печалба и алчността, а те сами по себе си едва ли са похвални качества от етическа гледна точка. Но пък без тях няма пазарна икономика, няма просперитет и няма напредък.
Но нека в духа на философията да направим няколко мисловни експеримента.
Първо нека допуснем, че е възможна икономика, която за разлика от традиционното пазарно стопанство е изградена само върху нравствено положителни качества като алтруизмъм, щедрост и т.н. и при това е по-ефективна от пазарното стопанство. Мисля, че всички би трябвало да я предпочетем пред пазарната, защото какво повече може да се желае – морал и ефективност!
По-сложни са другите два казуса.
Второ, да допуснем хипотетично, че е възможна икономика, която е нравствено безукорна, но която не много, но все пак отстъпва на пазарната по ефективност. Морална, но умерено ефективна. Какво стоят нещата в тоя случай? Ще се съгласим ли да жертваме малко ефективност в името на висши морални ценности?
И трето, да предположим, че е възможна нравствена, но неефективна икономика. Как трябва да постъпим е този случай? Какво да предпочетем?
Колкото до плановата икономиката на “реално съществуващия социализмъм” до 1989, тя беше КАКТО безнравствена, понеже беше основана на принудата, ТАКА И неефективна, т.е. двойно неприемлива, с което напълно отпада от класацията.
Важен нравствен момент на икономиката засяга справедливостта и свързаната с това преразпределителната функция на държавата. Във връзка с това някои мисли на американския философ Thomas Nagel:
“Нечестно ли е някои хора да се раждат богати, а други бедни? И ако е несправедливо, дали трябва да се направи нещо против това?
Светът е пълен с неравности – в рамките на дадена страна и в отношението на страните помежду им. Някои деца се раждат в комфортни и заможни домове и израстват при добро хранене и добро образование. Други деца се раждат бедни, нямат достатъчно за ядене и в нито един момент нямат достъп до съществено образование и медицинско обслужване. Това явно е въпрос на късмет: ние не сме отговорни за социалната или икономическата класа и за държавата, в която се раждаме. Въпросът е колко силни са неравностите, за които хората, страдащи от тях, не носят вина. Трябва ли правителствата да имат властта да намаляват тези неравенства, ако жертвите им не са отговорни за тях?... Хора от богати семейства обикновено ще имат по-добро образование и повече средства и ще имат повече шансове в конкуренцията за работни места... Освен това хората имат различни природни дарования. Който разполага с дарби, които се търсят повече, ще може да спечели повече от човек без особени способности и таланти. Тези разлики също се дължат на късмет... Но най-много смущава огромното неравенство при богатството, здравето, образованието и развитието между богатите и бедните страни. По-голямата част от хората по света няма никакъв шанс да достигне някога икономически дори най-бедните хора в Европа, Япония и Съединените щати. Тази голяма разлика между късмет и нещастие със сигурност изглежда несправедлива, но дали и какво да се направи срещу това?... Ако искаме да намалим незаслужените неравенства между хората, които са резултат от различния им произход и различните естествни дарби, ще са необходими интервенции в икономическата активност на хората, т.е. правителството ще взема пари от някои хора и ще помага с тях на други... Някои смятат това редистрибутивно (преразпределително) данъчно облагане за погрешно... Според тях хората наистина са НЕЗАСЛУЖЕНО неравни, но обществото не е длъжно да поправя тези неравенства. Според тях такъв е животът, някои хора имат повече късмет от други... Това е спорен политически проблем и за него има много различни възгледи... Аз смятам, че произтичащите от двете причини неравенства са несправедливи и че със сигурност е нечестно, ако една социално-икономическа система има като следствие, че някои хора страдат от значителни материални и социални недостатъци, за които не са виновни, ако това може да бъде подобрено чрез система на преразпределителни данъци и социални помощи. Но ако искате да си съставите собствено мнение, трябва да насочите вниманието си към това кои причини за неравенство смятате за нечестни и второ кои котрамерки за легитимни.”
И една последна забалежка: интересно е, че либертарианският философ Робърт Нозик, който иначе е привърженик на свободната пазарна икономика и минималната държава пледира за ограничаване правото на наследство, защото в противен случай се натрупват огромни състояния и някои хора получават без каквито и да било собствени заслуги автоматично преимущества в конкурентната борба.
Публикуване на коментар