Пътят на Вуте Граовски: "Фашизмът" и чуждият труд (3)

Тази публикация е продължение на следната: Пътят на Вуте Граовски: хладилникът (2)

3. Фашизмът. Чуждият труд

Вуте не се радва дълго на хладилника, тъй като нямаше с какво да го пълни и понякога дори нямаше смисъл да го държи включен. Следващите няколко години се мота, намирайки периодично ниско платена работа като портиер или плочкаджия, но вече нямаше големи предприятия и фирмите, в които постъпваше, следяха много строго за кражбите. Отдавна нищо ново не беше влизало в дома му и Вуте с носталгия си спомняше за времената, в които можеше да си позволи нова печка. Тоест, можеше да открадне печка, но от дистанцията на времето Вуте не правеше разлика.

Един ден се оказа на Раковска 134 и докато оправяше плочките в тоалетната, захвана приказка с Желю Желев. Желю беше съвсем обикновен и често навестяваше тоалетната. Вуте му разказа историята за хладилника и очакваше Желю също като Свидригайлов да каже нещо умно за кражбата от държавата, но вместо това Желю го изгледа замислено и каза нещо завъртяно, в смисъл че при демокрацията се живее по-трудно. По-трудно ли? Вуте се зачуди. Нали при социализма беше по-трудно? Следобеда се отби да си вземе довиждане с Желю и получи от него надписан екземпляр на „Фашизма”. На първата страница стоеше с разкрачен почерк: „На Вуте, новия човек на демокрацията!”. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo