Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 5 юни 2012 г.

Типовете лидерска харизма, допадаща на масовия български "гласоподавател"

Цитирам: "... да имаш харизма и да умееш да печелиш доверието на хората". Нека помислим трезво: какво е харизма на лидер за нашето народонаселение?

Вариант 1: Вечно широко ухилен, с подходящо образование, знаем, че прави далавери, обича спорта - Софиянски

Вариант 2: Сериозен, почти достолепен, с много езици, говори неразбрано общи приказки, нищо конкретно, обещава за 800 дни да се оправим и станем почти богати всички - Кобурга;

Вариант 3: Сериозен млад човек, европейски образован с хуманитарна специалност, с езици, без стаж и никакъв практичен опит - Станишев

Вариант 4: Грубоват с аграрно-мутренски вид, милиционерско училище, без никакви езици, доста тъмно минало, спортист, обича спорта, коментира го с удоволствие, посещава всякакви обществени и спортни мероприятия стигащо до пародия, без обществен управленски опит - Б.Б. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

Защо се мисли, че 90% харесват именно вариант 4? Това твърдение виси във въздуха. Със същото оправдание това може да се каже за всички други типажи, понеже всички те в един или друг момент са били изключително популярни и са управлявали страната, така че не виждам никаква особеност или нещо особено типично тъкмо в 4.

Ангел Грънчаров каза...

Става дума за съвпадение на някакви най-интимни копнежи на простолюдната народна душа с излъчването на Боко Тикваря, разбираш ли? Боко е нещо като сбъдване на съкровено желаното за тия хора, той затова и стана народен кумир, а пък плебса се влюби в него всеотдайно... за това става дума според мен...

Анонимен каза...

Освен това в този списък липсват Андрей Луканов, Филип Димитров, Петър Стоянов, Георги Първанов. За тях какво да кажем? Първанов дори беше цели два мандата президент и нищо чудно да имаше и трети, ако конституционно беше възможно.

А с твърдението за „простонародните копнежи” и Б.Б., т.е. за Б.Б, като един вид „еманация” на българския „простонароден дух” по ред причини не мога да се съглася, колкото и то да е съзвучно са народопсихологическите възгледи на Ангел Грънчаров.

Анонимен каза...

Има един друг много съществен момент: кое е най-важното качество за един политик, особено в посткомунистическа държава? Да е образован, културен, възпитан, начетен, висок, нисък, слаб, дебел, строен, да има хубава глас, да е добър оратор или нещо друго? - Всички тези качества са второстепенни. Главното е едно: той трябва да бъде на първо място АНТИКОМУНИСТ. Аз винаги бих предпочел да ме управлява макар и прост антикомунисти пред най-образования и начетен комунист. Факт е, че има много прости хора, но антикомунисти до мозъка на костите си, както им мнозина „префинени” леви – комунистически – интелектуалци.

Така че по принцип няма проблем политиците да са грубовати, без езици и т.н., всичко това би се компенсирало от факта, ако биха били АНТИКОМУНИСТИ. Тогава всички ще кажем: е да, може да са простовати, но иначе евала, вкарват комунистите в миша дупка.

Тук вече всеки сам може да си отговори дали сегашният премиер е в достатъчна степен антикомунист.

Между другото за ГЕРБ гласуваха основно същите избиратели, които навремето гласуваха за СДС-ОДС и които след 1990 винаги гласуват вдясно, т.е. българските антикомунисти. Комунистите в България си гласуват за БСП, не за ГЕРБ.