Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 20 юни 2012 г.

За отношенията между "миропомазаната" и непризнатата, ала изцяло свободна блогърска журналистика

И.Инджев е написал и публикувал текст в блога си под заглавие Журналисти с граници, в която разнищва интересен казус около публикация в ДНЕВНИК на текста на Георги Деянов, който най-напред излезе в блога на И.Инджев, а после и в моя блог (аз все още не отстъпвам от теорията си за т.н. "блогърско цунами" и правя всичко то един ден да бъде възприето и да се утвърди като най-ефективен начин за умножаване на ефективността на блогърстването).

Който иска може да прочете и да се информира за казуса, говорещ много относно измамното съзнание, с което живеят "официалните журналисти", имащи предимството за някаква избраност - в сравнение с "някакви си там блогъри"; прочее, моят конфликт с ДНЕВНИК по подобни нравствено-медийни казуси датира от няколко години и всички свидетелства за това може да се открият в ето този блог на съответното място. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

До господин Ангел Грънчаров
http://www.welt.de/politik/ausland/article106632766/Wie-Bulgariens-Medien-mit-der-Regierung-kluengeln.html

Mihail Georgiev

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря, г-н Mihail Georgiev! Сега да се намери някой немскоговорящ или четящ, който да открие пропуснатия от „Дойче веле“ пасаж за блогърите, и този човек цена няма да има… щото моя милост е „словянин“, който разбира само „словянски“ текстове, а не „немски“, сиреч, на „немите немци“. Справка: славяните, понеже само своя език разбирали, нарекли себе си „словяни“, иде от слово, сиреч, които могат да говарят, а понеже не разбирали езика на съседите си, ги нарекли „немци“, сиреч, „неми“; ето така произлезли тия думи… интересен и дори смешен факт според мен…

Анонимен каза...

"в България истински независими са само шепа блогъри" - това е всичко.

Анонимен каза...

Това е статия на консервативния вестник ДИ ВЕЛТ за (не)свободата нa словото и тесните връзки на медии и правителство в България с доста подробности, но в нея блогърите се споменават само с преведеното от друг любезен читател по-горе изречение – „шепа” или още по-точно „отделни” (vereinzelte) блогъри.

А иначе славянският характер на българския народ и език е една от най-големите самоизмами в историята. По-точно е да се каже, че СЛАВЯНСКИ ПРИЛИЧА НА БЪЛГАРСКИ, А НЕ ОБРАТНО. Ако искаме да бъдем съвсем прецизни, нещата са се развили може би по следния начин: първоначално някакъв стар индоевропейски език влияе силно на неиндоевропейския, вероятно уралоалтайски български, след това български влияе на славянски, след покръстването пък и въвеждането на славянски за официален език на българската държава славянски влияе на български. Това, а не „сливането” на българи и славяни в единен „славянобългарски народ” при „надмощие на славяните” обяснява близостта на български и славянски. Въпреки това българският език в много и съществени отношения, особено в граматиката, силно се отличава от славянски. Големият балканист проф. Владимир Георгиев навремето беше казал, че (пра)български е „специален език”. Можем да кажем, че и новобългарски е особен, изолиран, „специален” език, който не кореспондира еднозначно с други езикови семейства. Българската история е пълна с бели петна и на историците и езиковедите предстои много работа.

В подкрепа на казаното можем да цитираме и Пламен Цветков:

„Всички писмени извори и археологични податки категорично посочват, че с идването си в Мизия, Тракия и Македония, българите се отнасят към завареното
население така, както европейските заселници третират коренното население в Северна Америка – каквото могат, избиват, а останалото натикват в резервати. В
българския случай за резерват са служели земите на север от Дунава. Твърде е вероятно освен това славяните, заварени в Мизия, Тракия и Македония да са били
по-малко на брой и от черноморските гърци и много по-малко от потомците на древните траки и на римските колонисти. Във всеки случай съвременният
български език съвпада със славянските не повече, отколкото с индоевропейските и уралоалтайските езици, но носи в себе си някои типично балкански черти… Колкото до днешните българи, като всеки народ и те имат смесено потекло, в което все пак доминиращият елемент са старите българи (така наречените “прабългари”). Може
да се каже, че разликата между българите от времето на Кубрат и днешните дунавски българи е забележимо по-малка, отколкото разликата между гърците от
времето на Омир и Аристотел и днешните гърци. Нещо повече – по всичко личи, че днешните българи са много по-малко славяни, отколкото днешните гърци, албанци,
румънци и унгарци. С това не искам да кажа, че днешните гърци, албанци, румънци и унгарци са славяни, а просто, че съвременните дунавски българи са дори по-
малко славяни, отколкото гърците, албанците, румънците и унгарците.”

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/istoriq/Microsoft%20Word%20-%20SavianiSummary2.pdf