Главната причина за яростната хомофобия, представена в незлоблива форма

Попадам във Фейсбук на нещо, което ми даде добър повод да изразя в най-ясен вид тази причина, която така терзае дадени хора, че не мирясват, докато не поплюят "хомосексуалистите" поне няколко пъти преди лягане - и то всеки ден. Защо са им така яростни, явно има нещо, което ги тика да кръжат в емоцията си. Ето по-долу един виц, а след него можете да прочетете и моя наистина незлоблив коментар, който обаче, независимо от незлобливостта си, нищо чудно пак да бръкне, както се казва, на мнозина директно в сърцето:

Peter Patrikov: Пък аз се сетих за тоя виц:

- Господине, защо искате да емигрирате от България?

- Вижте, преди години хомосексуализмът се наказваше със затвор, после само с принудително лечение, после започнаха да го смятат за нормален, напоследък започнаха рекламни гей-паради. Затова искам да се махна преди да е станал задължителен! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo