По публикацията от вчера със заглавие Защо медиите не смеят да гъкнат по повод бандитското минало на Б.Борисов? получих твърде интересен коментар, който заслужава да бъде публикуван отделно, за да стигне до повече хора; понеже именно се докосва до една прелюбопитна тема: каква е българската мечта? Затова и публикувам този текст тая сутрин; от друга страна тази сутрин изобщо не мога да пиша, понеже силно съм настинал заради това, че вчера хубаво ме наваля поройния пловдивски дъжд; сега само пия чайове, лекувам се и, разбира се, не мога, нямам сили да пиша; дори и гласа си загубих, не знам как ще се оправям днес на работата си, която се свежда до това да говоря предимно с... магарета! :-) ); та ето и най-сетне коментара на г-н Йоцов:Ангел, не мислиш ли че 75% от българите биха се поставили на неговото място без никакъв срам, угризения на съвестта или страх? Ето това е причината този стил на политиците да е допустим в България, такъв вид политици да са приемани в България.
Ангел, не мисли че в Сърбия, Македония, Черна Гора, Албания е по-различно от България. Не е! Не искам да говоря за бившите Съветски Републики с може би изключение, но не голямо, на Грузия и Армения. Към неорганизирания Балкански Синдром се прибави и разрухата на социалистическото безвремие. Няма значение колко стара държава си, какво си бил преди стотици години, горд воин или страхлив предател, горд воин на бойното поле или мижитурка, използваща тарикатлаци за да победи, важното е какъв си сега, в момента, в 2012 година.
Да живееш, уповавайки се че нацията ти е била някога велика и нещата пак ще тръгнат и пак ще станеш велик е най-деморализиращото и подвеждащото чувство - и е едно напразно очакване. Докато ръководителите на държавата са законно избрани и няма предявени наказателни обвинения спрямо тях те са законните менаджери на държавата за целия свят. Оттук-нататъка всичко зависи от нас, българите. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Няма народ по света, който да се радва да плаща данъци и да не се стреми да извършва мошеничества и да хитрува. Задача на правителствата е именно да противодействат на тези изконни тежнения у ВСИЧКИ хора по света. Така че Балканите не са някакво кой знае какво изключение. В световен мащаб малко на брой страни с цената на драконовски наказания в миналото и настоящето са успели да наложат известен ред и дисциплина. Редът и дисциплината там не се дължат толкова на изначално „високото съзнание” на техните граждани, както понякога се мисли, а най-вече на налаганите в продължение на столетия брутални наказания, превърнали тези народи в наплашени стада. Факт е, че и балканците, попаднали в тези общества, нямат друг избор, освен да се впишат и да започнат да хитруват по-малко.
Хората са еднакви, но разликата е в това, че НА БАЛКАНИТЕ МЕРКИТЕ СРЕЩУ ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ ОЩЕ НЕ СА ТАКА ЕФЕКТИВНИ.
Че 1944 е ключов вододел в историята на Б-я, няма спор. Дори 1918 не е толкова голяма катастрофа. Проблемът е, че след 1989 нямаше смяна на елитите. Старите муцуни продължиха да дърпат конците задкулисно. Те не допускат истинските демократи и реформатори, каквито въпреки репресиите на комунизма в течение на 45 години се пак има, до властта.
След 1989 посткомунистическата мафия действително разпространи своите операции по целия свят и днес Москва има сила, възможности и ресурси, за които преди 1989 не можеше и да мечтае. Всъщност организираната престъпност е много важен елемент от стратегията на комунистите за подкопаване на Запада и установяване на световно комунистическо господство. Има и хубави изследвания на тази тема, напр. книгата „Червен кокаин”.
Падането на Берлинската стена беше калкулирано и контролирано, а Студената война е свършила само в съзнанието на Запада. В Москва, така да се каже, още не са чули и разбрали за това и антизападните операции продължават с пълна сила, но в нова, прикрита и поради това далеч по-опасна форма. Ето защо нещата са много по-сериозни, отколкото си представя дори г-н Йоцов.
Публикуване на коментар