Когато Ботев потегля с четата си със смътната надежда да повдигне въстание в северозападна България, все пак е очаквал саможертвата му да има известен ефект. И знаете ли как е бил посрещнат из ония краища тогава? Сещате ли се? Я да видим дали някой ще се сети? Щото ако се водим по сегашните шумни празненства и фоейрверки човек може да си помисли, че влюбеният в свободата народ тогава го е посрещнал със хляб и сол, а също така хиляди са се присъединили към четата му.А всъщност нали знаете как са го посрещнали? Разбира се, че знаете, ала не го признавате. Ето как са го посрещнали, за наш срам, дедите ни.
Всички са се изпокрили зад дебелите дувари на къщята си, със залостени врати и кепенци, да не би някой четник да може да надникне и да получи къшей хляб и канче вода! Само озъбени псета са посрещали ботевите четници край селата, около които са минали, почти никой не се е решил да ги подкрепи и да въстане! Срам! Това, че са оставили Ботев и четниците му да бъдат избити като пилци, е едно от най-грандиозните позорища, с които изобилства историята ни! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
10 коментара:
Де ми е пушката? Де ми е сабята?
Денят на Ботев и падналите за свободата на отечеството - 2-ри юни. На площада както всяка година се провеждат церемонии. Строени войници, граждани и на най-личните места големците. Нашите управляващи, политици от всевъзможни партии и официални гости. Картината е тържественна. Хората гледат с лека утайка шоуто, а чорбаджиите с изпънати патетични маски на лицата всячески се стараят да подсилят драматизма на събитието. Всеки един от агите си е придал такава важност сякаш без него ще се свърши света. Все едно на него му отдават почит. Гледах, гледах, па се плеснах по челото и си викам: абе причината да сме тук на тоя площад не е ли Ботев, тия пауни какво са си лъснали толкова перата, да не са в размножителен период? Представих си как започват да се чифтосват направо пред духовата музика и не издържах. Разсмях се, ама така започнах да се смея, че чак се заливах. И както се казва много смях не е на хубаво, стана от играчка-плачка. Задавих се и взех, че умрях. Направо там на площада. Велможите дори не мигнаха, нищо не смути величието им. Хората се разтичаха насам натам да ме спасяват, но беше късно. Аз вече бях горе.
Между нас казано позицията за наблюдение оттам е идеална. Всичко се вижда като на длан. Докато гледах суматохата долу някой ме побутна по рамото. Познах го! И как не? Това чело, тая брада, тези очи, ама какви очи само! Христо, и ти ли гледаш как те споменуват долу?
А погледът му един гневен, режещ. Гледам аз, гледам ги всяка година и всеки път ме е яд, че да съм знаел, че ще сменим турското робство с наше си българско. Пък да бях погалил със сабята си бащите на тия изедници, изобщо да не се бяха раждали. Всяка година ги гледам мамицата им как се надуват на площада, ще се пръснат. Че те са по-лоши от турците бе! Ония ни колеха, бесеха, насилваха, ограбваха, но поне не ни лъжеха. А тия все обещават, сладки приказки на народа говорят, пък го прокудиха. Немили, клети, недраги се скитат българите по света. А тези дето останаха по-тежко от роби живеят. Ама и на тях съм бесен. Защо скланят глави,защо ги търпят? Къде са сърцата мъжки, юнашки? Всеки път отново и отново умирам от яд и мъка като ги гледам и едните и другите.
Христо почакай, казвам му: навремето е било ясно от едната страна ние от другата те. А сега много партии, много лагери, хората се дърлят помежду си и някак гнева им утихва и не може да събере мощ. Той ме удари с поглед: абе вие слепи ли сте, луди ли сте, що ли? Няма партии, няма лагери. Пак е същото. Ние срещу тях, само дето бейовете са българи. Никаква друга разлика няма. Ах, мале-майко юнашка! Де ми е пушката? Де ми е сабята?
Ивайло Зартов
Айде пак, народа виновен!!
Грънчаров, едно трябва да ти стане ясно. Народа никога не е виновен. Виновни са ВОДАЧИТЕ. Един народ за да се вдигне, необходимо е някой да му обещае НЕЩО. Когато СДС обеща "приватизация", народа се вдигна и ДАДЕ властта на СДС. Когато СДС излъга народа и НЕ НАПРАВИ ПРИВАТИЗАЦИЯТА ТАКА КАКТО ОБЕЩА, народа вече никога няма да се вдигне. Защото да излъжеш е лесно, трудно се печели доверие. ... Но нека се върнем на БОТЕВ. Кой е виновен за "неуспеха" му?? Една работа за да стане са нужни две неща, идея и ПАРИ. Идеята Я Е ИМАЛО. Пита се, кой е държал парите?? Има един човек, който винаги се "заобикаля" когато се говори за национал-освободителното движение в БГ. И това е Любен Каравелов, човека който е бил финансовия посредник между парите и революционерите. Той до голяма степен е ВИНОВЕН ЗА СМЪРТТА НА ЛЕВСКИ, НА БОТЕВ, НА КАРАДЖАТА И ХАДЖИ ДИМИТЪР, АНГЕЛ КЪНЧЕВ. В нито един "революционен" лозунг не се казва какво ще получи народа при евентуално "вдигане". За пример ще ти кажа, Американската революция "става" защото са обещани много по-ниски данъци, и на войниците им е ПЛАЩАНО С ПАРИ или им е била обещана ЗЕМЯ, както и се случва. А сега намери ми едно писание от онова време, където някой да е обещал нещо за народа?? Такова няма! Защото Вие псевдоинтелектуалците на БГ искате някой да ви свърши черната работа, а вие след това да се ВЪЗПОЛЗВАТЕ, КАКТО СЕ ВЪЗПОЛЗВАХТЕ ПРЕДИ 15-ТИНА ГОДИНИ. Ние, народа ИМ дадохме влстта, те я подариха на комунягите без бой, но успяха да си напълнят джобчетата с пари и имоти. Така не се прави!!!
Някой гледам си присвои не просто "правото" да говори от името на народа, но и направо се самоотъждестви с този народ :-)
Ние, народа ИМ дадохме властта, а те...
Таваришч, така правеха комунистите, отъждествяваха се с народа, тъй че ето, каквото и да усукваш, си личи, че си носител на все същия комунистически манталитет... комунисти и народ били едно и също нещо, дрън-дрън...
Ами ний, критиците на народа, "псевдоинтелектуалците", нали също сме от тоя народ? Прочее, омразата към интелектуалците също е характерна за комунистите и произлязлата от тях аномалия, наречена комуноидност...
Тезата "народът никога не греши" е отзвук и адаптация според новите условия на тезата "партията никога не греши", или "работническата класа никога не греши"; правете си сам сметката как баламски се раздегизирвате :-)
Да, Аз съм народа!
Грънюаров, никъде НЕ СЪМ НАПИСАЛ ЧЕ МРАЗЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ ИЛИ ТЯХНОТО ПСЕВДО!! Казвам че са ВИНОВНИ!! Личи че си стар "комуняга", който винаги преИначава думите на НАРОДА!!Аз не съм номенклатура като ТЕБ, учил марксизъм-ленинизъм в Ленинград! Научи се да четеш внимателно и недей да ЛЪЖЕСВИДЕЛТВУВАШ- ТОВА Е ГОЛЯМ ГРЯХ!!!
А защо народът не греши никога?!
Защото народа не пише закони, народа не управлява, народа не събира и не притежава данъци под формата на пари. А защо интелектуалците и тяхното псевдо са виновни?? Защото те пишат законите за себе си, те управляват чрез тези закони, те събират и си разпределят данъците, и в необходимият момент обвиняват народа като ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВУВАТ. Ти също си част от тях, ТИ ПОЛУЧАВАШ ЗАПЛАТА ОТ ДАНЪЦИТЕ НА ХОРАТА, ТВОИТЕ КНИГИ, КОИТО НИКОЙ НЕ КУПУВА СА ИЗДАДЕНИ "БЛАГОДАРЕНИЕ" НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ "ИГРИ" ПАК ЧРЕЗ ДАНЪЦИТЕ НА ХОРАТА, И НАКРАЯ ТИ ИЗЛИЗАШ И ОБВИНЯВАШ НАРОДА ЗА ВСИЧКИ ЗЛИНИ, КОИТО ХОРА КАТО ТЕБ НАТВОРИХТЕ!!! ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ПРЕКАЛЯВАТЕ.....
Доста превратно, таваришч, си представяш нещата, но нека, живей със заблудите си, има и непоправими хора, които нищо старо не са забравили, нищо ново не могат да научат...
Напротив, тъкмо народът управлява - като търпи или не търпи едни или друго свои управници. Всеки народ си заслужава управниците - и какво означава това? Никой не е виновен на народа ни че е търпелив и понася бедите; прочее, народът не е едно цяло, а се състои от много части, именно от партии и пр. Но явно демократичността ти е неприсъща...
Нещо много си се объркал, че интелектуалците били управлявали; Тодор Живков и Боко Борисов нима са интелектуалци?! :-) Смешна работа. Каквото е мнозинството от народа, такива са и управниците му. Казано е: "Аз съм прост, и вие сте прости, затова толкова добре се разбираме..."
Виждам Че си в грешка, голяма грешка!! И тя се състои в "позицията" ти, че народа се състои от партии. Не е така. Правилно е ако се каже, че определени части от народа се обединяват под партии, partisans/поддръжник/ на една или друга идея. Нека сега видим, има ли в БГ СЕГА интелигенция, която да се грижи за народа СИ. В БГ парламента има представители на партия, на която ти си поддръжник и тя се казва ДСБ/ в нея има интелигенти/. На тази партия много хора разчитат да защити интереса им/ и Аз в това число/. Но учудващо защо, тези "представители на народа" не повдигат проблеми които лично касаят МОЯТ И ТВОЯТ ДЖОБ.
1. Всеки месец партиите в парламента получават по 15 000 лв. на глава депутат от събраните данъци и такси, за което ТЕ не плащат данъци.
2. 2/3 от заплатата си, депутатите получават в плик като "разходи за представяне" и не плащат данък на тези пари. "Тези пари" обаче са "мои и твои", защото са събрани от моите и твоите данъци и такси.
3. Пресен пример: нефтът последните три седмици падна под 100$ за барел, но бензина в БГ не е мръднал. "Представителите на народа" мълчат И по този въпрос/ въпреки че в ДСБ има един голям икономист/, мълчат и всички "интелектуалци" в БГ които имат блогови медии като теб, Инджев, Бедров, Сугарев и др. Защо?????????
Защо не повдигате онези "домакински" проблеми от което зависи всяко домакинство???
Усукваш твърде нескопосано - и лъжеш като... да не кажа как лъжеш, да не обиждаме разни етноси. Абе лъжеш като комунист, с една дума казано! Значи ДСБ, "на която и ти разчиташ", е единствената партия, която получава субсидии - това излиза от нескопосаното ти дърдорене! Прочее, разбира се, че партиите ще получават субсидии - защото те се занимават с народополезна дейност по управлението на държавата; без партии няма демокрация. По-добре партиите по законен начин да получават субсидии от държавата всемсто да ги финансират разни мафии. Сам не знаеш какво искаш. Май по твоята логика е най-добре да си върнем комунизма: една партия, един народ, всички ръкопляскат, няма "бедни и богати", абе пълна идилия, а пък свободата е толкова ужасно и коварно нещо, нали познах, нали така мислиш?! Ама не смееш да го кажеш и напишеш?! Що те е срам, напиши го, щом го мислиш, демокрация сме, недей да си кривиш душата...
Любимата тема на Ангел Грънчаров – българското малодушие, страхливост, слабост и т.н. Ще отбележа само, че в този момент Априлското въстание е било потушено, Северозападна България е била тотално блокирана и Ботев не е имал никакъв шанс. Вината е повече в него, че не е преценил правилно ситуацията. Впрочем в такъв случай още по-малодушни са шотландците, част от ирландците, корсиканците, каталонците, баските, кюрдите и т.н., които още не са се освободили, та даже и въстания вече не вдигат. А иначе за някои клишета за българите виж проф. Пламен Цветков:
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/CPO/academic%20lectures/Slovo%20Pl.TZvetkov(1).pdf
СЪБУЖДАНЕТО НА ЕДИН НАРОД
проф.Пламен Цветков, д.н.
Уважаеми проф.Богданов,
уважаеми колеги и скъпи гости,
Може би ще започна с това, че в първите десетилетия след Втората световна война се заговори за германското, японското и италианското чудо, като хората имат предвид, че тези три страни излязоха от пепелищата на войната. Бяха победени в тази война и само за броени десетилетия се превърнаха в най-динамично развиващите се икономики и едни от най-благоденстващите страни в света. Днес обаче малцина знаят, че е имало и едно българско чудо и за това българско чудо всъщност се е говорело много, но то се е състояло главно през ХІХ в.
Лично аз имам доста големи резерви относно схващането за мрачните години на робството. Ако погледнем какво е била България преди 300 години, ще видим, че тогава тя е била една от най-благоденстващите провинции на Османската империя, но страшното за онова време е, че българите са били на път да изчезнат като народ. Именно тогава, най-вече от отец Паисий Хилендарски насам с неговите разтърсващи апели към българите – да се събудят, да осъзнаят своята българска принадлежност - започва това, което мнозина наричат българско чудо. В течение на ХІХ в., когато България е все още част от Османската империя, се изгражда една образователна система, която е съизмерима с постиженията на най-напредналите европейски нации по онова време. Освен това българите се възползват много умело от реформите в Османската империя, осмени наистина по един доста саркастичен начин от Христо Ботев и Любен Каравелов, но все пак тези реформи са достатъчни, за да започнат българите да изграждат свои институции преди още да имат своя държава. През 1845 г. те участват в нещо като парламентарни избори, макар че тялото, което избират, има чисто съвещателни функции. Това тяло се нарича съдебен съвет и трябва само да подпомага султана в провеждането на реформите, които той е оповестил. Примерът е толкова заразителен, че българите започват да свикват свои народни събрания, за да решават общонародните въпроси, без да имат още своя държава. Това става непосредствено след Кримската война, след което настъпва едно събитие, на което не се обръща според мен достатъчно внимание. Става дума за учредяването на Българската екзархия, което големите авторитети по тези проблеми като историците Петър Ников и Зина Маркова изрично посочват, че не е само създаване на независима църква, но и форма на политическа автономия. Действително тази политическа автономия е твърде ограничена, но това е фактически първата крачка, която българите правят, за да си възвърнат обратно държавата. Нещо повече, самото очертаване на границите на Българската екзархия става не с войни и революции, а с допитвания, с плебисцити, в които хората сами определят дали искат да минат към Екзархията или да си останат под духовната юрисдикция на Цариградския патриарх.
Единственият друг такъв случай в Европа, който ми е известен, са люксембургците, които имат подобен референдум, вече след Първата световна война. Така че българите си определят границите с гласуване, по мирен и демократичен начин. Разбира се, тази автономия е прекалено крехка и ограничена. Тя зависи от волята и милостта на султана и на дневен ред вече излиза революционното действие, тъй като и самите османски власти нямат нито желание, нито дори възможности да осъществят реформите, прогласени от самите тях. Така се стига до събитията, свързани с Априлското въстание и Голямата източна криза, когато българският проблем става европейски проблем и българите постигат международна гаранция за своята държава, но с цената на националното разпокъсване.
Независимо обаче от тази травма, която българите получават, те продължават своя изключителен подем, учудващ тогавашния свят, за да се стигне до факта, че в навечерието на Балканските войни по процент на наборници, които знаят да четат и да пишат, с други думи, които са грамотни, България се нарежда със своите 80% на едно от челните места в Европа. Разбира се, по този показател България е по-назад от една Германия или една Франция, но е по-напред от една Австро-Унгария, от една Италия. Този подем продължава до бруталното му прекъсване, вече в резултат на Втората световна война, но това, което според мен прави този подем възможен в онези години, е фактът, че българското общество, българите, са искали да подобрят живота си, да подредят страната си сега и тук.
Днес този стремеж липсва. За съжаление мнозина от нас са обхванати от чувството, че България е едно прокълнато място, което трябва да се напусне на всяка цена. Аз не казвам, че всички тук мислим така, но една много голяма част очевидно го мисли, след като през последните 14 години близо 1 млн. наши съграждани напуснаха страната.
Сега, тук, сред нас има и студенти на НБУ, които ще бъдат дипломирани и колкото и нескромно да прозвучи това, те ще получат диплома от най-престижното учебно заведение у нас. Надеждата ми е в тях.
Наистина в Българското възраждане, което досега възхвалявах, има някои, може би генетично заложени пороци.. Едното от тях е нещо, което един мой колега от Софийския университет, Пламен Митев, нарича славянизация на възрожденските българи. Не става дума за това доколко и дали изобщо българите са славяни, става дума за един стремеж да изчезнем в една по-голяма общност, да се обезличим в тази по-голяма общност и този стремеж, струва ми се, го споделят мнозина и сега, когато гледат към Европейския съюз. Един стремеж, не България да допринесе с нещо за по-нататъшното развитие на европейската идея, а просто да паднат границите, всеки да може да работи където си иска. С други думи, мнозина виждат в Европейската интеграция, в присъединяването на България към ЕС пак една форма на обезличаване.
Това, което ни липсва сега, е наистина желанието и стремежът да подредим своя дом, да направим България привлекателна за всички българи по света, тук и сега. Но аз бих бил оптимист и ще бъда оптимист, ако дори само една десета от нашите студенти се заразят от същия този възрожденски пламък и се стремят в целия си живот, с цялата си дейност да подредят България, да я направят привлекателна и да направят от нашата страна, това, което тя е била и в миналото.
Благодаря за вниманието!
Публикуване на коментар