В блога на Иво Инджев попаднах на текст под заглавие Едно вярно и едно абсурдно „откритие“ на Борисов, в който обаче, за свое неудоволствие, открих една голяма грешка в тълкуването на нашия забележителен журналист; наложи се да реагирам незабавно; ето какъв коментар написах там, в неговия блог:Г-н Инджев, позволявам си да не се съглася с Вашето тълкуване, съдържащо се в този пасаж:
... България, като съюзник на Германия, прави глупостта да обяви война на САЩ и Великобритания без никаква практическа нужда да се набутва между тези шамари...
Смятам, че истинския, автентичния, верния смисъл на тази "абсурдна стъпка" на Цар Борис Трети да обяви война едновременно и на САЩ, и на Британската Империя е съвършено друг; Царят прави този мъдър и крайно прецизен ход, поема определени рискове (бомбардировките на София и някои други български градове), но с пределно ясно съзнание: като сме в състояние на война с Америка и Англия, България един вид ги "кани" да дойдат да ни окупират; те имат пълното и законно право за това, щото именно ние сме им обявили война.
Същевременно на СССР толкова умният Цар на България не обявява война, което действие може да се изтълкува така: вас, болшевико-комунистите, не ви щем, не щем вие да ни окупирате, ако пожелаете да ни окупирате, ще имате "малкото" неудобство сами да ни обявите война, и тогава ще излезе, че сте агресор и окупатор в истинския смисъл, докато Америка и Англия, след като ние сме им обявили война, имат законното право да нахлуят с войските си у нас, та да ни окупират и да ни спасят по този начин от болшевишкото, от комунистическото зло. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
4 коментара:
Грънчаров, ти си просто "брилянтен"!!
Значи излиза, че "българолюбивия" цар Борис Трети е влезъл в съюз с Хитлер, защото Той е знаел че САЩ и Англия ще влезнат във войната, и така Той е предвидил че ще може да ИМ обяви война.... А сега си представи че Борис Трети беше просто Цар на Българите. Тогава Той трябваше да влезе в съюз с Гърция и Сърбия, тогава немците нямаше да превземат "рано" Гърция, и тогава Англия наистина щеше да дебаркира на Балканите/ защото Англия вече бе спечелила битката с Ромел в Африка/, още преди 1942, защото Хитлер докато не "укротява" сърби и гърци, не предприема стъпки към отваряне на фронт с Русия. Така войната щеше да свърши много, много рано, а болшевиките НИКОГА нямаше да могат да си разпространяват идиотското учение по Европа...
Пишеш, прощавай, пълни глупости... даже те е домързяло да прочетеш какво именно твърдя и след това ни в клин, ни в ръкав дърдориш което ти дойде на акъла...
Значи аз пиша глупости, а ти умности! Браво, достойно поведение на един философф! .... А сега те "съветвам", да отвориш малко история и да видиш кога "мекушавият Рузвелт" прави десант в Сицилия/операция Husky/ и Великият Патон тръгва на север в Италия. А сега си представи, че БГ, Сърбия и Гърция бяха в съюз! Хитлер губи 9 месеца да укроти сърбите/затова и премества нападението срещу Русия за късния юни/, но ако и ние бяхме, щеше да загуби поне година и половина и нашите дивизии вместо да безчинстват в Беломорието, щяха да се бият рамо до рамо със сърби гърци и не мога да ти представя какви биха били загубите на нацистите/малко армии могат да воюват в Балкан/. Англиюаните са били готови за десант в Гърция, но отбранителната линия на немците ТАМ е била една от най-силните/бившата Метаха/..... Именно НЕДАЛНОВИДНОТО РЕШЕНИЕ на Борис Трети е причина за нашите несгоди, случили ни се после......
Историята наистина има нужда от преосмисляне, защото според една крилата фраза тя е „лъжите, които никой не оспорва”, така че това е един интересен нов прочит. Специално за Втората световна война (а също и за първата) все още има много тайни и загадки, далеч не всичко е изяснено, така че има работа за поколения историци.
Официалната историография настоява, че войната на Америка и Англия е обявена под германски натиск. Аналогично действие са принудени да предприемат всички други съюзници на Германия. Цар Борис не е бил очарован от този факт, но това е бил известен компромис, който е трябвало да се допусне, например за да не се пратят български войски на източния фронт.
Вярно е, че цар Борис, за разлика от баща си Фердинанд, да не говорим за сина му Симеон, несъмнено е бил голям държавник и дипломат. Все пак в случая му се приписва май прекалено голяма далновидност. През 1941 г. изходът на войната съвсем не е бил ясен, даже през 1942 г. Германия все още е изглеждала възможен победител, поради което цялата тази хипотеза или теория ми изглежда изкуствена и прекалено свободно тълкуване на фактите. Със задна дата всички сме по-умни, но през 1941 г. нещата са изглеждали по-различно.
Публикуване на коментар