Моля ви, дайте да помогнем на протестиращия вече 34-ти ден с гладна стачка г-н Р.Радев: за да не ни е срам после!

Жизнените сили на протестиращия с гладна стачка против политическите репресии и уволнения в сферата на образованието философ Райчо Радев са на предела на изчерпването - той гладува вече 34-ти ден! Остава да се случи невъзвратимото: г-н Радев е на 60 години. Ситуацията, създадена от Министъра на образованието и неговите подчинени, е крайно грозна: виж С безочието и арогантността си министър Игнатов се дискредитира окончателно и трябва вече да си иде!. Повече не може да се чака, нещо трябва да се направи, та да спасим живота на г-н Райчо Радев!

В овладялата ме безнадежност се решавам на следното: предлагам ние, гражданите, да сторим нещичко, та да турим на мястото им озверелите, способните на такава безчовечност български управници. И Министърът, и Премиерът, на които протестиращият написа преди два месеца и половина едно Открито писмо, мълчат като комунисти на разпит; мълчат ей-така, на инат, без смисъл, само и само да покажат, че не им пука за мнението на един български гражданин. А по закон са длъжни да отговорят в точно определен срок, отдавна надминат! Не им пука, че си позволяват такова екстравагантно беззаконие, потъпкване на закона - ето какво се получава, драги ми дами и господа български гласоподаватели, когато си избирахте мутри за управници, да бяхте поне малко мислили! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo