Когато някой постъпи арогантно с теб, когато те нагруби или обиди, когато, да речем, някой, изживяващ се като властник или началник, се опита да се погаври с теб, когато нагло потъпче твоето лично или професионално достойнство - каква следва да е твоята реакция? Дали да премълчиш и да преглътнеш, или пък да реагираш остро, защищавайки достойнството и личността си - кое е правилното? Размишлявам тия дни по ето такива въпроси, другояче казано, интересува ме, както се казва, на дело да проверя верността на християнската максима: "Като те ударят по едната буза, обърни и другата..."В принципен план добре зная, че правилното е на злото да отвърнеш с добро. Но ето, оказва се, иска се огромна душевна и духовна, сякаш свръхчовешка сила да се държиш по този начин; оказа се, че за мен лично това не ми е по силите. И, оказа се, в такива ситуации се държа като човек, не като божество, не мога да се държа като Христос: вълнувам се, възмущавам се, реагирам остро, тръгвам в атака, да споря, да убеждавам, да показвам несправедливостта, отвръщат ми, и ето, кълбото на конфликта почва да се върти и да нараства - и съвсем не може да се спре. Минава време и разбирам, че съм постъпил погрешно, че е трябвало да се държа иначе. Защото обидчикът и наглецът, когато срещне крайно неочаквано отсрещно поведение, е сякаш обезоръжен; а когато срещне отпор, се чувства силен и ще те смаже. Злото може да престане да ескалира само когато едната страна отстъпи, почне да се държи по християнски. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Да отвръща на злото винаги с добро може наистина само някой свръхчовек или краен, „страховит” светец. Не мисля обаче, че комунизмът в случая е единственият и решаващ фактор, защото и в старите демокрации не са много хората, способни да отвръщат на злото с добро. Комунизмът е виновен за много неща, но не бива да изпадаме в крайност и да обясняваме всяко и всичко с него – и с прословутото „турско робство”. Просто има изконни антропологични качества, присъщи на повечето хора от всички епохи и обществени формации. - Нямам предвид, разбира се, самите комунисти. Те са извън всякакви класации и е безсмислено да се очакват от тях каквито и да били морални качества. За щастие мнозинството от хората в комунистическите страни не бяха заразени от комунистическия морален нихилизъм.
Марк Аврелий:
„Щом отворя очи, да си кажа: „Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво — зло“. А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото — грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.”
Друго интересно текстче:
„Непротивление злу насилием
Данный принцип является основным в христианстве. Его же проповедовал и Лев Толстой. Но первым данный принцип обосновал Сократ. Если тебя ударили по одной щеке, подставь другую. Звучит красиво, но мало кто пользуется этим принципом в жизни. Более того, этот принцип часто обвиняют в потакании злу. В современной России более в моде адекватные действия, под которыми каждый понимает всё, что хочет. Основным аргументом противников этого принципа является то, что нет реальных людей, которые бы действовали в соответствии с этим принципом. Но такие люди были. Таким был Сократ. Когда суд приговорил его к смерти, и обстоятельства сложились так, что исполнение приговора было отложено, друзья предложили Сократу бежать. Он отказался. И одним из его аргументов был тот, что он не желает на несправедливый приговор суда отвечать другой несправедливостью- побегом. Ведь этим своим действием он выступит против законов, которые действуют в Афинах. Сократ предпочел принять смерть, чем изменить принципу непротивления злу насилием.”
Целият текст:
http://www.padchin.narod.ru/history/history1s.html
Във връзка с това аз обаче бих засегнал проблема за теодицеята. А защо въобще има зло в света, след като той е творение на един всемогъщ и милостив Бог?
Поздравления за прекрасната и откровена статия, г-н Грънчаров!
Наистина да се отвръща на злото с добро понякога е неимоверно трудно.
По въпороса за "ума" - за съжаление май в България има култ към "ума", интелигентността и пресметливостта.
P.S. Не забравяйте какво е написал Джордж Оруел (цитирам по памет):
"Ако решиш, че си струва да запазиш човешкото у себе си, дори и това да не доведе до някакъв резултат, значи си победил."
Никола
Публикуване на коментар