С бруталната хегемония, с диктата на бюрокрацията в образователната сфера трябва да бъде свършено час по-скоро!

Тази сутрин попадам на чудесен текст на Цв.Томов със заглавие Писано с гняв и нищо друго: За безобразието с включването на Бойко Борисов в учебниците по история. Излишно е да споменавам, че споделям неговата преценка; аз също съм твърдо против това подвизите и бабаитствата на Премиера-Слънце да бъде натрапвани на мозъците на младите избиратели, именно на учениците от гимназиите. И аз съм против това държавните, казионните учебници по история да бъдат използвани като пропагандни брошури за политпросвета на управляващата партия. Ето откъс от силната статия на Цв.Томов, а по-долу ще можете да прочетете продължението на моя коментар върху същия проблем:

... Ако милият ни премиер, който трепери отсега за втория си мандат, се беше самопровъзгласил за император Жан Бедел Бойкоса Първи, и беше наредил да му построят паметници на всяко място, където е рязал лентички и е пъхал залци в устата на девойки, поднасящи му погачи, за да пукнат те, ако някой случайно е решил да трови него, по-лесно щях да го изтърпя. Но това да се опитваш да увредиш по този примитивен начин съзнанието на цяло подрастващо поколение, не мога да го изтърпя. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo