"Когато ислямът няма цялата власт в една страна, той предпочита да крие свирепото си лице и кървясалите си очи на хищник и злодей зад фереджето на една миролюбива религия. Което и заблуждава неговите наивни домакини относно коварните му, стаени още в подмолите на порочното му зачатие и налагането му с бруталността на Звяра чрез кланетата на Мохамед световно-имперски намерения.Понеже с всеки свой хрип, с всяко свое издихание, изпепеляващо с жупела на смъртта земляните, Негово Мракобесничество Ислямът се стреми да стане единственият Падишах на земята. О, как той само мрази това, което ние обичаме! За него нашите светини носят погнуса, омерзение. Беснеещото му божество може всеки миг да покосява десетки, стотици, хиляди, дори милиони човешки животи (както вече е и ставало). Свободата за него е от ада и тя трябва да бъде сломена, поробена; после запратена отново там.
Светите земи, където се е родил, живял, умрял и възкръснал нашият Господ и Спасител Исус Христос, са земи, които в момента “биват населявани и омърсявани от еврейските свине и маймуни”, поради което “те трябва да бъдат изтребени до крак”. САЩ - техният защитник, е “Големият Сатана”, чиято участ трябва да бъде абсолютно същата. Да се чудим ли тогава защо мюсюлманите наричат джамиите си казарми, а минаретата им - щикове на правата вяра? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Вярно е, че в основата на всяка религия са съчувствието и добротата. Също така е вярно, че в монотеистичните религии с глобалистични претенции - това са християнството и исляма - прекалено често са възниквали агресивни течения на нетолерантност и агресия. Конкретно исляма от около 200 години е под контрола на радикалните уахабити, които малко или много са го превърнали в религия на терор. Но и в християнството до ден днешен има черни овце - православните фундаменталисти в Русия и България, ултрарадикалните протестанти в САЩ, левите католици в Латинска Америка. Те не могат да се мерят по степен на разрушение с ислямските фундаменталисти, но остават мощни двигатели на нетолерантност в съвремието. Юдеизма също ревностно пази своите територии, както и политеистичния хиндуизъм. Може би най-миролюбивата религия днес е тибетския будизъм. Дори и при нея обаче сред по-млади вярващи се среща агресия.
За нещастие атеизмът не е алтернатива на религиозното мракобесие, тъй като епохата на комунизма е доказала, че той може да бъде също така нетолерантен. Човек трябва да уважава чуждото мнение - това е единствения път към разбирателство. Той обаче е много труден, когато някой вярва, че държи монопол над правата вяра.
Към предходния: Съгласен съм, но има и толерантни атеисти; също така, атеизъм и комунизъм НЕ са едно и също нещо (това е очевидно, но в някои случаи трябва да се повтаря неколкократно, и тогава пак се намират хора, които не могат да го схванат). Човек трябва да уважава чуждото мнение, но с условие, че уважението е реципрочно, и че това мнение не е свързано с омраза към човек/група от хора, насилствено налагане на възгледи или пък изразяващият го не допуска критика.
към предния - има толерантни атеисти, разбира се, но има и толерантни религиозни. Това не въпрос толкова на вярата или отсъствието на такава, а на човешката природа.
Публикуване на коментар