Боко почна да флиртува и с някои от блогърите...

Б.Борисов прави опит да постави под своето крило единствената неподвластна нему част от медиите: блогърите

Снимките взаимствах от Фейсбук: ТУК и ТУК.

ЗАБЕЛЕЖКА: Сега в съзнанието ми възниква един въпрос. Преди два месеца един човек, застрашен от уволнение по политически причини, имам предвид Райчо Радев от Перник, писа Открито писмо до Премиера, в което сподели проблема си и апелира Премиерът да се намеси. Минаха два месеца, Б.Борисов не само че не е отговорил на писмото му (което е длъжен да стори по закон!), но и явно няма намерение изобщо да отговаря. Същият този човек е в гладна стачка вече трета седмица, Боко, разбира се, не обръща на това капчица внимание. Въпреки че някои медии все пак дадоха гласност по случая. Мълчи като пън. Но ето, тия блогъри ги приема и беседва мило с тях, както забелязваме на снимките. Въпросът е: защо? Моят отговор на този въпрос съм го дал в заглавието (и подзаглавието) на този постинг. Ако тия блогъри не се усетят, че с милостта на Боко да ги приеме фактически са използвани от него, проблемът си е изцяло техен.

Вероятно си мислят, че те него използват, а всъщност той тях използва... понеже той е властта. Да не говорим за съблазънта дадени влиятелни блогъри да бъдат напазарувани, т.е. купени в прекия смисъл на думата; след като Борисов и ГЕРБ си купиха каквото пожелаха (депутати за да си имат собствено парламентарно мнозинство, цели медии, които да им правят партийна пропаганда, съдии и какво ли не още си купиха) колко му е да си купят и някой и друг блогър?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo