Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
а мъртъв ли е един народ в духовно отношение, мъртъв е и буквално. Само че още не го знае.
Познавам немалко българи, които се възхищават на поетите ни.
Не познавам българин, който да се вазхищава на месар.
П.С. При философите нещата стоят по-иначе. За да се възхищаваш на философ, освен нагласа, се иска и образование, дадено на малцина.
При вас, материалистите, нещата явно изглеждат иначе - щом не можеш да различиш кой иил какъв българин е способен да се възхищава на месар. Ще ти дам пояснение: тия, дето се възхищават на месар, са големи фенове на месарските пропукти, именно пържолки, кюфтенца (милите!), наденички, салами, бабеци, луканчици и так далее. Ако искаш да ме убедиш, че не познаваш българин, който богоговее пред кебапченцата, да имаш много здраве от мен, ама едва ли е така. Явно и ти сам богоговееш пред месарите и техните безценни продукти, та затова не ти е направило впечатление, т.е. не си осъзнал за какво изобщо става дума. Сега сфана ли? За това става дума. А благоговеещ пред поет, не пред кебапчета българин, прощавай, е природна аномалия. Под поет не разбирам такива като Недялко Йорданов и Владимир Левчев и все от тоя сорт, а нещо съвсем друго; поезията в своето понятие има отношение към духа...
"Сега сфанах". Трябва да се срамувам, че харесвам много стихотворения на Н. Йорданов /Момчето, което говори с морето/ и Л. Левчев/"Недопустимост" - "Да те жадувам..."/
Още повече трябва до ме е срам, че обичам да си похапвам пържоли и шишчета /Гледам да не е често и да е в умерени количества/.
П.С. Виждам, че си написал Владимир, а аз ти говоря за Любомир Левчев. Поетическите достижения на сина , инече доста интелигентен , са далеч по-скромни от тези на баща му.
Това е грешка, не знам как е станала, разбира се, че имах предвид стария Левчев, именно Любомир ЛЕВ-чев... същият, дето се беше изцепил, че никой, дори самият Тодор Живков, не можел да му забрани да обича Тодор Живков!
Ето ги тия исторически думи, дето ще бъдат написани със златни букви в бъдащий пантеон на подлизурството:
"Другорю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!"
Тук по недопустим начин се смесват нещата. Понеже сме материални тела, за да съществуваме, трябва да се храним, но от това не следва, че трябва да благовеем пред кебапчетата и месарите и се съмнявам, че има хора, които обожават месаря си. Но пък и не виждам защо месарският труд да не заслужава уважение. Освен това не бива да се отхвърлят изцяло сетивните удоволствия, вкл. тези на вкусната храна. Изтънченият дух не възразява срещу хубавата храна, но тя не бива да е самоцел. Сократ също от време на време се е наслаждавал на някой хубав банкет, но той същевременно е доказал, че може и без банкети и почти без храна.
Друго недоразумение е, че в старите западни демокрации хората са извисени духовно и се интересуват само от висока култура и поезия. Нищо не може да бъде по-далеч от истината, а Америка е най-богатата страна на света именно защото американците са прагматици, които не се интересуват от поезия. На другия полюс е „духовната” Русия, в която всички се интересуват или поне до 1991 се интересуваха от поезия и литература, която Русия обаче може би именно поради това въпреки огромните си природни ресурси не може да се похвали с висок стандарт на по-голямата част от населението си.
Българите са по-прагматични от руснаците, но все пак и в България поетите и писателите традиционно са широко известни и се ползват с висока репутация – Вазов, Ботев, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Талев, Димов и т.н. Разбира се, по време на комунизма като писатели и поети се подвизаваха и хора, които не заслужаваха тези определения, а бяха платени партийни пропагандатори.
Така че ако Ангел Грънчаров иска да живее в „духовна” страна, в която се ценят и признават поетите и писателите, трябва да отиде най-вече в Русия.
Публикуване на коментар