Колкото повече учим, толкова повече знаем. Колкото повече знаем, толкова повече забравяме. Колкото повече забравяме, толкова по-малко знаем. Колкото по-малко знаем, толкова по-малко забравяме. Колкото по-малко забравяме, толкова повече знаем. Колкото повече знаем, толкова повече забравяме... Тогава защо изобщо учим?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
много интересно но зависи как ще го разтълкуват младите напоследък все по- голяма става пропастта между млади хора и възрастни учители напълно несъвместима комбинация.
Публикуване на коментар