0, Всемилостива Владичице Богородице, Всесилна Застъпнице, непосрамващо наше упование! Благодарим Ти за всички благодеяния, които от древни дни и до днес извършваш чрез Твоята чудотворна икона.
И сега, Преблага Владичице, погледни милостиво към нас, грешните и недостойни Твои раби, яви ни милостта Си и моли Твоя Син и наш Бог да ни избави от всяко зло,
да запази нашата страна от глад, унищожение, земетресение, наводнение, пожар, от меч, от нашествие на другородци и междуособни борби...
... Изпроси за православните християни благоденствие и мирен живот, здраве, дълголетие, помощ във всяко добро дело и спасение.
Бъди наша Застъпница и Ходатайка пред престола на Всевишния. Към кого да прибегнем, ако не към Теб, Владичице?
На кого да принесем нашите сълзи и въздишки, ако не на Теб? Нямаме друга Помощница, нито друга Надежда освен Теб, Небесна Царице. (ОЩЕ >>> на стената на Соня Анкова във Фейсбук)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
ܐܡܝܢ Амин
Публикуване на коментар