Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 9 юли 2012 г.

За демонстрирано пълно безхаберие министърът на образованието да си иде - за да не вреди повече!

Вчера в едно предаване по национална ефирна телевизия се показа министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Участието му в това предаване - имам предвид държането му, думите му, самовъзвеличаването, това, че през цялото време най-старателно се правеше на интересен, на "пич" и пр. - показва по категоричен начин една страшна истина: оставили сме се да ни управляват хора, на които съвсем и изобщо не им пука за това какво става в страната и държавата, а ги вълнува единствено собствената им маниашка самовлюбеност - и любуването им от самоцелното пребиваване във властта и отдаването на нейните съблазни. Горко ни, щом търпим такива да решават съдбините ни!

Разбира се, в това предаване министърът и думица не отрони за нещо наистина важно: за гладната стачка на г-н Райчо Радев от Перник, който протестира срещу политическите репресии и уволнения в сферата на образованието. Оказа се, че съвсем други, изобщо несвързани с образованието неща вълнуват най-вече г-н Министъра, който се изживява като "плейбоя на правителството", ако допуснем, че някой изобщо може да оспори славата на самия Премиер като пръв пич на республиката ни. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: