"За да отстъпим от злите дела, трябва да не се обиждаме един друг, да не крадем и да не присвояваме нещо чрез каквато и да било измама, да не лъжем, да не се караме помежду си, да не се гневим, да не бъдем злопаметни, блудни, пияници, смехотворци и празнословци, да не бъдем шутове и палячовци, да не се занимаваме с магии и с други нечестиви дела и при болест да не прибягваме към врачки и баячки.Всичко това е противно на Бога.
Брат, когато обижда брата, се намира сякаш в треска. Когато съгрешава по отношение на ближния, той е в умоизстъпление - не осъзнава самия себе си и е чужд на човеколюбието.
Ако някой не състрадава и не помага на брат си, не го лекува с търпение и не го изцелява с прошка, сам не е здрав, сам е недъгав, сам е немощен.
Такъв няма добросърдечие.
Преподобният старец Теодор Санаксарски (1718-1791)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар