Чета тази сутрин, че Михаил Горбачов бил заловен как краде от немски магазин бутилка скъпо вино: виж На Михаила Горбачёва в Германии завели уголовное дело и също Спипаха Горбачов да краде вино за 5000 евро, чакат го 3 години затвор!. Тая случка, разбира се, предизвиква безброй коментари, всякакви, и странни, и куриозни, и какви ли не. Случката била показвала "истинския руски характер" на Миша или на Горби, щото, знайно е, за алкохолец, за водчица или винце руснакът е способен на какви ли не подвизи. Мен лично не ме задоволява такова едно патриотично обяснение. Аз имам друго, свое обяснение за случилото се. Ето какво.За да доизживее остатъка от дните си бившият генерален секретар на ЦК на КПСС и президент на СССР Михаил Горбачов избрал градчето Билефелд, разположено в Германии, в северо-източния край на провинция Северный Рейн-Вестфалия. Където водел тих, с нищо незабележим живот на уважаван от съгражданите си човек, които няма как да не са поласкани от обстоятелството, че в градчето им живее една толкова велика историческа личност. Винаги съм се чудил къде и как ли живее в тия години Горбачов, не съм вярвал, че може да бъде оставен да живее спокойно в Русия, щото сред руснаците има толкова много идиоти, които никога няма да му простят несъмнената заслуга: та нали тъкмо Горби успя да унищожи толкова милия на сърцето им комунизъм! Смятал съм не без основание, че в Русия ще го разкъсат на парчета, ето, сега научавам, че той си живеел спокойно в Германия, която пак благодарение на него успя да се обедини: къде другаде да живее ако не в Германия, която трябва да му е вечно благодарна заради обединението си!? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар