(ЗАБЕЛЕЖКА: Текстовата част на тези материали, заедно с мой коментар, ще включа в новата си книга под условното заглавие УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО, която в момента пиша. Ще разкажа и една пикантна история за начина, по който беше възприето това, че прожектирах в час знаменития филм на Пинк Флойд - на всички класове, на които преподавам. Прочее, когато пък прожектирах на всички класове, на които преподавам, филма на Ф.Фелини АМАРКОРД, това пък беше възприето ето как: че съм си бил позволил да им прожектирам... "порнографски филм"! Правете си сами сметка за какво свидетелстват тия факти: те показват нивото, на което се намира господстващото съзнание у нас. Тъжна картина! Много сме зле. Ала това трябва да се промени. Ако не го променим, загиваме. Аз поне така мисля. И затова работя та работите с нещичко да се променят. Ще видим. Или ще бъда смазан от непокътната система, или... няма да бъда смазан, което е доста съмнително. Ясно е кое е най-вероятното да се случи в страна, в която има толкова много заспали хора...)Pink Floyd - Another Brick in the Wall (part 1)
(ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Ти се възприемаш твърде добре, но дали другите те възприемат по същия начин и в случая децата дали на тях им харесва..трябва да питаш тях, те най-добре си знаят
На някои харесва, на други, добре знам, не, това е нормалното; на всички няма как всичко да харесва, нали така? Я помисли поне малко, а? За да хареса нещо на всички това нещо трябва да е най-безличното и най-безхарактерното нещо на този свят, т.е. трябва да е скучно, сиво, безизразно, пошло. Е, и това няма да хареса на някои, нали? Тъй че да си мечтаеш, че има неща, дето се харесват на всички, прощавай, ама това е твърде глупава мисъл, няма такива неща... даже "прекрасния, възхитителния комунизъм" не се харесваше на всички, нали така? Но има нещо несъмнено: за да се изказваш по тоя тъп начин, явно си доста ощетен (-а) от проклетия комунизъм, именно в съдната си, в мисловната си способност. Погрижи се за нея. Ако искаш, мога да ти давам уроци, та да надмогнеш личностния си дефицит...
А и това, че учениците най-добре знаели кое е добро и кое не е добро за тях, и тук да имаш много здраве от мен, но и тук не си права. Опитай сама да си обясниш защо е така. Безплатни консултации повече не давам :-)
Публикуване на коментар