А как възприемате ето това заглавие на новата ми книга?

Продължавам да търся по-сполучливо и въздействащо заглавие... попаднах на това, как ви звучи пък то?

И още нещичко искам да кажа и попитам.

Една книга се ражда мъчително, ала току-що родена, може и да умре. Една написана книга, ако не бъде издадена на хартия, ако бъде захвърлена нейде непотребна, мигом, така да се каже, умира, бива убита...

Ще станем ли убийци на книги, убийци на мисли, убийци на мислители?! Дали пък не сме точно това: нация, съставена от убийци на книги, убийци на мисли, убийци на своите мислители?

Прочее, кой пък ли цени у нас точно това: книгите, мислите, мислителите?! Айде де, това ще ценим... да не сме луди?! Да не сме се побъркали?!

По така поставения проблем можете да прочетете ето това: Все някой трябва да рови из тия рани - та да кървят, да не зарастват, та да боли.... Отзиви по него до този момент, естествено, няма...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo