Попадам преди няколко минути на публикация, съдържаща в заглавието си интригуващ въпрос - Защо си нямаме аристокрация? - по който и аз съм мислил и си имам, така да се каже, своя теория. Нахвърлям се жадно да чета писанието му, ала, уви, оказва се, че авторът на този текст сякаш сам не е схванал смисъла на въпроса, който е благоволил да постави. Той там разказва и ни занимава с някакви исторически сведения за това кой български цар колко боляри бил избил - или потомците на кои болярски родове в кои предели на Отоманската и на Руската империи били угаснали или се затрили; и как било станало това - ала съвсем не тази е същината на въпроса защо си нямаме аристокрация. Затуй неговото основно неразбиране ми дава сгоден повод да разкажа аз какво мисля по въпроса, който си заслужава да бъде осветлен: наистина, защо си нямаме аристокрация?Думата аристокрация е с гръцки произход, тя иде от ἄριστος, "отличен", един вид "най-добър" и κράτος, което значи могъщество, сила, власт. Накратко казано, аристократите са най-добрите, което пък води до понятието благородство ("благо" е "добро"), т.е. аристократите са благородници. В този смисъл който притежава качеството благородство, в някакъв смисъл е аристократ. От само себе си се разбира, аристократът е изключителна, отличаваща се личност, в която личностното е развито в необичаен мащаб. Най-добрите личности са аристократите. Оттук следва, че нация, която си няма аристократи - не става дума просто за потомствена благородническа аристокрация, не става дума за формалния смисъл на думата - е нация, в която личностите и личностното съвсем не се ценят от "широките народни маси", напротив, биват ненавиждани. Ето затова нямаме аристократи: у нас всичко, що е личностно надарено или даровито, бива непризнавано и остракирано, бива ненавиждано и преследвано, бива унищожавано, та всички да сме равни, никой с нищо да не се отличава. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
20 коментара:
така е. Не знам дали ви прави впечатление, но българите нямат герои. Не измислят в литературата си отличаващи се персонажи, нито пък в сериалите си. Всички са или "хора от народа" или престъпни отрепки.
Ето още малко информация:
„Елисавета Багряна умира в мизерия в старчески дом , Александър Геров изнемогва и почива в краен недоимък, Христо Фотев угасва забравен в Равадиново без да може да си плати сметката за домашния телефон ...”
"Елисавета Багряна умира в мизерия в старчески дом.."
Тук яко си пресолил манджата. Елисавета Багряна никога не е знаела що е това мизерия, поне през последните 90 години на живота си.
Иначе си прав -поетите, истинските поети никога не са тънели в разкош и охолство. При всички времена, народи и строеве. Напротив - самота, забрава, бедност, това е участта на немалко от тях. Именно затова толкова често поети сами слагат край на живота си.
П.С. тук не говорим за поетите- царедворци. Те винаги са обгрижвани, награждавани и щедро купувани... При всички времена, народи и строеве...
Да кажем в тази връзка едно име, символизиращо близостта на "поет" с властта: Любомир Левчев... то стига: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!"...
Това за Багряна е истина, иди в блога на П.Даракчиев да прочетеш фактите около негова среща с поетесата в старческия дом...
Миналата година (когато разбрах ,като рекох преди,че съм бил в лудницата на лечение,понеже побъркал съм се бил от мъка по майче ми,аз както рекох незнаех че съм бил там дето се оказа че съм бил,пък и тук съб бил),но да несе впускам в подробности,че да не дойде пак някой анонимен доктор и да ме прати пак на лечение в лудницата.Та тогава 2011г (не тази 2012) излязал бях да се подстрижа,но стригачката я нямаше та седнах пред едно заведенийце,да си спомня как се сядаше и кафе да изпия едно,пък и един дето за приятел ми се водеше седеше там.Та седнах до него и викам си "ей сега ще ме поита,как съм,ще чуя човешка приказка най после,щото отдавна беше за последно когато чух,та позабравих как звучеше".Но лош късмет,той пък изведнъж се оказа че пърза,спешно работа някъква неотложна има и,и не си допи кафенцето,бега да него види някой че с заразният разговаря,страшно най заразният.Те така и другите ме гледаха,като бик как гледа и внимаваха да несе доближа до тях да ги прихване заразата.Обръщаха се един към друг и си шепнеха на ухо нещо и пак към мен поглеждаха и ме гледаха като бикове извън земно.страшно такова невиждано извън земно.
Та се чудя ти Грънчаров Ангел не се ли страхуваш да не заразя и теб,не чу ли какво каза доктора анонимен вчера.Я виж след като поскледният път когато ме освидетелства докторката при Иво Инджев,как и той взе мерки карантинни да се жпредпази от заразата най за цялата нация (АЗЪ в смисъл).То от миналата година и телефона ми и джиесем като упомена именцето си най заразно неанонимно и моментално се поврежда връзката предпазно карантинно.Аз нали и тогава ти пратих пио пощальна Меил дету му името писъмцето където за най секретният обект,незнам дали отговорът който получих беше от теб и за скайпа дето ти писах че да нете "набирам" и поради що.следва,малии ;(
Тъ каква ми беше мисълта,а да не стане знам ли зараза да те заразя така както не вземаш и ти мерки карантинни.за Иво Инджев незнам къде е проблема та неможе повече да пиша при него.Сменявах системите,все така си е.за други "карантини знам от къде и по чия инициатива".Но всеки според каквито са му делата де,аз за Бог нямам никаква мисал да си помисля съмнения да имам,небих дори посмял да допусна да си помисля такава мисъл,понеже ,както казвам от 1988г та насам "Знам ,не вярвам",достатъчно премного доказателства съм получил през всичките тези години.И каквото знам,само това и казвам,не само колкото трябва казвам и според твърде закърнелите умствени възможности на "Мила Родино" населяващите. но явно съм надценил възможностите и всичко блокира,запуши им феродото на спирачките дето са си поставили.
Нали пък никой неще да види фактите,абсолютно никой,а и никой не опонечи е така от чисто любопитство присъщо на всяко чифтокопитно пък и не само животно да си рече "я пъ да вида що за изрод е това същество с име Румен Бърцов".Като да не бъда разбран грешно "като животните",щото нали рекох преди с тех проблем нямам,нали те са ми утехата с която си раздумка раздумваме и взаимно знания си споделяме.Те на мен аз на тях.Нали за това Бог ни даде живот и каквото ни дал да дадем,та и на нас да бъде дадено,нали така речено"Дай че да ти се даде".Аз на "човеците" давах и давам,ама те ме бият през ръцете постоянно като им давам и нож ми в гръб постоянно забиват и боли ме,много боли,ама най много от това дето ми викат постоянно да ида в лудницата най много ме боли,но пък на кой му зор,нали на мен е болката,да не издребняваме.Животните обаче неми правят така,а гледат ме да не ми пичинят притеснение,а както впреди там на огледално дето бях преди да стана редадминнат караснтинно за бълхата нали написах как образова невъспитаното си отроче да се отнесе с мен,че да не ме изтормозва и гладно да остане.
Да пиша именцета,а нали пък съм го написал в изложението медицинско.
Брей що са не намери некой списувач,що пъ я никогаш нисум си п помуслювал дека толко много пиуванье щат да изписувам,та сам немоам да повервам,че тува мое дело.
значи вече доста друдно ми станало да пиша,след като толкова много букви сгрешени или излишни има в текст.Просто двойното ми зрение което от катастрофата през 89-та ми остана,съчетано с пълното ми физическо изнемощяване,все по трудно и по трудно става дори да нацелвам клавишите.Съжалявам за което,старая се до колкото все още силички оспея да събера от нищото,стърая се,но...
а Румен Бърцов
Мислех едно стихче от един друг луд ,от Иван Радоев да пусна,но много усилия ще ми коства да ги потърся къде ги бях записал,а едвам държа клавиатурата та да кажа преди да падна.
Да търсиш помощт,да викаш стига товкова ,малко ли са тези престъпления чудовищни коуито бяха извършени до сега с мен и родителитеми,че да продалжавате още.И за това да зе захванат още повече с теб да те доубият до краи по нечуван начин.
Е това ако не е най европейска цивилизация,кое.Голяма неповторима цивилизация.Викайте ми луд колкото си иската и продължавайте все в тоя дух,много далеш ще стигнете така.
Да кажа сбогом,бък каквото Бог каже!
Румен Бърцов.
Румене, не се притеснявай! При И. Инджев и аз съм под карантина.
Не му отива. Никак!
За какви факти ми говориш? Даракчиев не показва никакви факти. Той ни разказва за своите впечатления! Интересно какво впечатление може да остави една самотна , 98 годишна жена в старчески дом, месец преди да почине!?!
Само за мизерия не може да се говори. Багряна винаги е вземала огромна за ония времена пенския, плюс хонорари от авторски права за всяко идаване на нейни стихове, плюс специална добавка за званието "Герой на Народна република България". Можеш да си сигурен, че в края на социализма нейния месечен дожод е бил колкото твоя, на жена ти, на майка ти и на баща ти, взети заедно.
Не знам колко пари е вземала Багряна, но знам, че ако е имала толкова пари, нямало е да бъде във старчески дом...
А. ! чуденка
Днес ,слсд като с последни силички написах,успях да изключа антиката от сметището събирана и допълзях някак си до това за легло дето ползвам.Отпуснах се и си викам 'Ето,най после свъвши се,приключи с мъките ми на този свят в който са се свършили човеците и сам самичък съм останал".И моментално съм заспал дълбоко,както скоро не ми се е случвало,та до преди малко.Отварям очи и "ооу гадост,пак съм тук,Божее защо,до кога,зао още,какъв е смисъла,каквото беше,беше,видя се,отписаха ме всички и така се записаха в списъка на отписаните.Пускам антиката и,и гледам "о я виш,тези тук двамцата неса ме отписали,я брей,ето защо".
Ей вие двамцата,така и така само вие останахте,пък и отдавна си имате приказка>Тъ що не вземете и да се разберете как да са съберете и да дойдете да ви кажа и покажа някой нещица,който невъзможно да видите през буквиците умрели виртуал.Те и без аз да ви ги покажа сами колкото и да гледате,няма как да видите.
А ,а да помислите,ма не много време,щото аз незнам до кога,днес ли,утре ли,Бог само знае.Аз нямам нищо вече от мойте чудеса ас който знаех как и какво правя да хартисвам жив до довечера и утре ако се събудя пак така до довечера.Нямам вече от мойте чудеса,свършиха се отпреди доста време,пък и няма на лого да кажа да ми донесе още.Имам много "интересни,никому известни неща за казване и показване,такива дето никъди,никой друг няма".Никой друг простосмъртен,ни един.Та така.
А ако случаино пък наистина решите,да знаете гледката на реалити е много ,ма много по стресираща от това което на снимчицата от "двореца "ми.Но нали щом аз в тази стрестест ралалити все някак още съумявам да мърдам,то значи че възможно е ча изчезналият човешки вид.И бълхите ми са въспитани,е днес нито една едничка не ме е докоснала.Благородни и съчувствени са,знаят кога трябва да надделеят живоъинският си инстинкт да се наядат,без да се съобразяват какво причиняват на този "ближният си" дето ги храни като съвестен господар.Такива са си мой те бълхи,а както и плъхове и др.съжителствуващи с мен живи флора и фауна.Човеци няма,нито един ,само полезни същества.
щях пак да забравя именцето Румен Бърцов,за мое голямо съжаление па жив още.
От горе беше 13,сега 14
А пък понеже и темата за умрелите поети,умрели в самота зарязани от "човеците" в кавички.Та да кажа,както не един а безброй много пъти съм рекъл,дето ,че бил съм от към другата страна (демек от към страната на вече умрелият) не един път та знам ,демек от личен опит,не от преразказ по преазказ по картинка преразказ на някой ми каза,че някой му разказал какво някой написал ,че някой му разказал катинка.
Та как изглеждат нещата от към гледната точка на вече умрелия : по въпроса за картинката на упечалените,ма на много измъчените и любящин умрелия опечалени. Ъ умрелият:
Аба лицамери що не вземете да идете някъде и да се покриете,никаквече не се нуждая от вашата лъжлива показна упечаленост,никак не се нуждая от крокодилските ви сълзи през сила дето се измъчвата та да се покажете пред другите такива като вас лъжливи упечалени.Не се нуждая вече от вас,когато омах нужда,тогава ви нямаше никакви,тогава се правехте че ме няма,че неме познавате и ниукога несте ни чули нито пък сте ме виждали някога,сега сте дошли ,когато въобще вече ми е все тая какво мислите и колко много скърбите за мен,кого лъжете.Махаитесе,неща да ви знам пък аз вече и неща да ви срещам никога повече,ни на тоя (оп грешка нали умрел та вече не е натоя),ни пък на всиички други светове.
От умрелият така към упечалените лицемери с любов взаймна!
Е пък,пак забравих името,да не вземе някой незнаещ да съ чуди горното де пак азъ Румен Бърцов рекох с умрели букви.
Така да съ знае !
Така завърши виртуалната ни среща с човек от женски род ,с когото се знаем от 1985г,но по причини от "дребен характер" с отдалечихме за някоя и друга година.Виртуална нечовешка реалност.Такава е тя тая сатънинската нереална нечовешката реланост в която съществото човек изчезна безвъзвратно.
"Румен Бърцов 20 април в 23:33 2011г
Виж знам какво правех .Дали и на къде съм задълбал ,ако си тук ще видиш.Написах ти достатъчно много пази го се пак.Повече няма да ти пиша от тоя род виждам няма смисъл.Земи та си влезни в пощата и изчисти.Доста гадничко е това което изнаписа просто щото не е истина ,но е така трябваше.
Грешиш ако мислиш че ще отвърна .Само мога да кажа залудо
си цедих силите."
И за "НАРОДЕ ????" мога да ви го разясня какво е имал на мисъл Апостола Левски с когото се кичи не народат а мърша,но няма да се хареса на публиката,никак няма да се хареса моето пояснение огледално!
Да де Румен Бърцов,същият дето го няма.
И все пак,нали Бог за това ме е "назначил" за Истината да кажа,такава каквато е,а пък аз страх от Бог имам,и несмея да неси изпълня "служебните задължения".
"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв." и ,на бесилото сам,а мършата си гледа хатъра да не си повреди с приведена главица."Що пъ язе да се жертвам,е некой друг,пъ после ще се наредя да викам разпни го и да взема това за което се е жертвал,а на него и костиче ще разхвърля да ги разнесат кучетата,та никой да не намери и "свети кости" от него и да ме измести като най велик и на умрело."НАРОДЕ ????",кичещт се с Него мършав все така народе,никакви изводи ,никакво покаяние,никаква промяна,все така,предател до предател в строи за Разпни Го.Някой все пак трябва да каже това което нещете да се погледнете в огледалото и сами на себеси да кажете.Истината спорет делата каквито са !Така Някой жертва да се пожертва да ви каже огледално какъв е истинският образ "говорящо с умрекли букви огледало".
Съвесният и боязлив "служител" Румен Бърцов
Извадки от това така непознато за никоко по тези земи нещо "Конституция на Република България".Аз знам за това нещо от както е влязло в сила го имам ,ползвам и спазвам,както написано в това нещо непознато за никого явно другиго набблизо и околовръз:
Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 7.
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 28.
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 34.
(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Чл. 45.
Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Чл. 48.
(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
Чл. 51.
(1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 56.
Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
Чл. 57.
(1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Нали граждански работи това,апък тези "гражданските борци" дето ме усвидетелстват постоянно не чули за това нещо ,че да знаят ,дето че с това което правят спрямо мен дирекно влизат в противоконституционно нарушително деяние,най тежко.
Румен Бърцов по документ пълноправен Гражданин на Републиката,ма само да документ по въпроса за правата.
Те тъмън се събра за още една книга.
Да се знае,щото като неуки много проблеми как !
Глава Наука.
Е чуденка постоянно съ учудвам и те така измъчвам се,много съ измъчвам постоянно върху един те такъв от научно епирически произход въпрос ? и неще тъ неще да ми излезе така на боба дето хвърлям в тенджерата да свяря.
Тъ въпроса научно емпирично необясним:
Когато някой неще ,ама те така по никакъв начин неще да приеме Истината,тази дето Истинска Истина,то тогава начи ще лъжата истинската лъжа.
та те до тук добре излизат нещата - логично и научно неуспорими.Така:
След като този дето истинската лъжа ще,то от тук и следствието - ще и престъплението да се съгласи да приеме с истинската лъжа както свое и съучастно да му е.Та и до тук излизат нещата научно пезспорно емпирично неуспорими.
Обаче е те тука се закучва работата и неби,та ниби.А да:
Е за разбиране на гореизложените научно безспорни работи се изисква не повече от една (айде две да бъдат) гънки в това сивото дет му викат веществ на съществото най разумно (хомо там незнам си как беше човек) и защо не става работата така необяснимо и те това си е.И не ми излиза върху боба.Не ми излиза ,както и да го въртя и сварявам експериментално емперично или с и беше,забравих.Некаде има нещо збъркано,ма кату да ще да не е тука.Във вселената явно некакви неблагоприятни влияния збъркват науката.Така ще да е най вероятно,неможе да е друго,мъ пък много време щъ да ми отнеме да преровям за търсене на влиятелното лошо на науката,боба ще изпусна да съ превари.Да имаше кой да наглежда бобеца,ма те няма.
Румен Бърцов "доктор на науките"
Публикуване на коментар