Днес реших да изпратя до няколко авторитетни и големи издателства текста на новата си книга - заедно с кратко придружително писъмце, текста на което публикувам тук по-долу. Счетох за нужно да не съобщавам (засега) до кои именно издателства изпращам за издаване книгата си. Само ще отбележа, че няма да изпращам ръкописа на издателството, с което съм работил години наред, което е издало основните ми книги, именно издателство ИЗТОК-ЗАПАД: по причина на това, че с тях работя най-интензивно по другия си основен проект, именно издаването на философското списание ИДЕИ - поради което нямам право да искам да ги обременявам допълнително.Мога само да съобщя тук, че ми хрумна издателствата, на които ще изпратя ръкописа, да са 10 на брой, понеже, не крия, ми се иска да си устроя малък експеримент. Иска ми се да разбера: колко от тия издатели изобщо ще погледнат ръкописа на книгата, колко от тях ще счетат за нужно някак да реагират, колко изобщо ще ми отговорят, за да ми съобщят отказа си да я публикуват, колко от тия издатели ще могат да оценят доколко книга, занимаваща се с тия проблеми, е потребна на обществото ни в този момент, най-вече колко, или по-скоро дали изобщо някой от издателите ще е способен да пренебрегне до известна степен търговския си интерес с оглед все пак да допринесе с нещичко за една такава идеалистична кауза каквато е изчистването, така да се каже, на батака, на авгиевите обори на българското образование и пр.
Ето по тия причини решавам да изпратя книгата си точно на 10 български издателства: понеже по-лесно се изчисляват процентите. Разбира се, ще ви уведомя най-коректно за резултатите от експеримента си. Надявам се, ще имам тия резултати в най-скоро време, понеже сме в навечерието на активния сезон. Пък наближава и началото на учебната година, единственият ден (ако не броим 24 май), в който някой у нас изобщо се сеща (а по-чувствителните се сещат дори и с умиление!) че има на света такова нещо като българско училище. Тъй че съм подбрал за експеримента си един най-сгоден, подходящ психологически момент. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
дано изток-запад не се обидят
Ангел Грънчаров,чето спорат ти с този дето ти обясняваше как книгата е "отживелица",новите техно памети с големият капацитет и дълготрайност на съхранение и така на татък дрън дръ.
Пролетта написах едно нещо,което както всичко коети изписах през тези три години навсякъде с "високотехнологичните умрели букви" бе подминато е така,без някъкво прочитане (отгоре ,отгоре).Това "нещо" за което споменах беше неизвесната до сега никому Божия Най Тайна Тайна.Никой не обърна никакво внимание,ей така подмина се като всичко останало,и заметено от преследвачите ми безмозъчни.
Преди 2000г Бог с "Христос Воскресе" приключи с даване на доказателства на простосмъртните ,че Го Има.От тогава няма "незнам".
В Книгата "Нов Завет" написано е.Та така,ако си имаш "замиращият носител" в ръчичка,няма как да се объркаш и забравиш,ако забравил си подробност,отваряш и си припомняш от твоят си личен "носител".Като си имаш този "замиращ носител" няма как някой да е замел напечатаното и да го преправил според моментните мо лични измамни за другите интереси.
Та който нямал си лична Книжка ,а доверил се на чужди пояснения прочетени му като дявола как чел евангелието,дошло е "Второто време със сметките" според кой какчел и как му разбирането се получило.Бог доста почака БГ грешниците Вси,да понечат и да поправят тежките си грехове натрупани.А какво "Великденски празници" - повод на българите уж вярващи да ядът и пият,веселба да се веселят.Свършила се веселбата има да се плаче.Малко са тези дето ще им е веселба "Който последен се смее,най добре се смее" - народна приказка.
То всичко си има граници на търпение и при Бог така.
АЗЪ Румен Бърцов както писано станал за подигравка на вси и на пияниците песен.
А и на "свръх,супер,и най модерният носител" неможеш получи единственият и унйкален,само твой си автограф на автора,уникален от моментното състояние неповторимо на ръчичката с която се подписва.Само на "отживелият" носител може и дори ня нух може да си го помиришеш.На паметта супер ък ъъ.
Азъ де Румен Бърцов
А надисите фосилни дълбани в камак знаци "нетраини носители".Много далеч е стигнало съществото "човек".Е тези при пернишкото земетресение влизат във вируалните си профили групово да се надрусат и веселба да си направят успокойтелно.Разум високотехнологичен ."е немам думи".
Румен Бърцов.
Публикуване на коментар