Днес, 31.07.2012 г., в началото на 41 ден от гладната ми стачка, прекратявам гладната си стачка, но протестът срещу политическите уволнения и борбата за по-добро бъдеще на българското образование продължава. Благодаря на всички, които ме подкрепиха!
Ще представя своето осмисляне на гражданския ми протест по-късно. Сега само ще отбележа, че липсата на отговор от държавните институции на писмото ми, след 40 дни гладна стачка, е недвусмислен отговор-признание за наличието на политическите уволнения и че тази практика е врадна за българското образование, не е добре приета от общественото мнение и българския избирател и затова не получавам отговор. Всеки отговор би означавал признание за политическа намеса в управлението и живота на училищата. (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар