Бойко Търчи-Лъжльото и Миро Ментето ще борят цените на храните с антипазарен бабаитлък

Бойко Търчи-Лъжльото и Миро Ментето (става дума, разбира се, за министъро на земеделието и на яденето) измислиха, както им се чини, магическо средство да залъжат и забаламосат хептен малоумното природонаселение: съчиниха т.н "социална кошница", в която щели да бъдат съедобни стоки със "замразени цени". С което това менте-"дясно" управление показа дълбоката, вътрешната си милиционеро-комунистическа същина: комунистът мрази свободния пазар също толкова, колкото мрази свободата, колкото мрази също така и личността. Излишно е обаче да казвам, че пазарът и този път ще им скрои шапката, щото той не прощава такова комуноидно-ченгесаро-милиционерско малоумие.

Колкото пъти Миро Тъпото-и-Нагло-Менте от името на държавата се намеси в пазарните отношения дори и само с приказки, пазарът реагира по единствения начин, та да си отмъсти: с повишаване на цените на съответната "защитена стока", било сиренето, било кашкавала, било млякото, било олиото, било яйцата, било евтините колбаси, било какво ли не още. Тоя министър стана един от най-упорито действащите проинфлационни фактори на това идиотско управление, в резултат на което тъкмо най-жизнено важните за народа стоки станаха недостъпни поради високите си цени. Предвид това, че в резултат на всичко това примерно големи слоеве от пенсионерското съсловие са застрашени от хронично недохранване и гладуване, да не говорим пък за безработните. Ето че с оглед наближаващите избори се налага да се действа: разбира се, упоменатите субекти, именно Боко Търчи-Лъжльото и Миро Ментето измислиха най-тъпото, което изобщо може да бъде измислено и приложено, т.н. “замразени цени” на стоките за “народно потребление”. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo