Попаднах на една неоспоримо мъдра мисъл на Франсоаз Саган: Глупостта не винаги прави човека злобен, но злобата винаги прави човека глупав. Иска ми се колкото се може повече хора да научат за нея, по тази причина турям такъв акцент тази сутрин. Въпреки че казва полза от такава мисъл за злобните, които вече са оглупели заради злобата си? Щом вече са оглупели, как ще могат да се употребят ума така, че да схванат и осъзнаят смисъла й - и евентуално да се променят? Малко трудно ще стане, няма как да стане.
Злобният първом трябва да потуши, да победи, да изкорени злобата в душата си, а едва по-късно, на тази основа, ще се избави от глупостта. Или още с акта на осъзнаването, че злобата е тази, която поражда глупостта, човекът вече е станал по-малко глупав. Или поне е удържал първа победа над собствената глупост. Но че от злоба, от озлобеност се правят непрекъснато глупости, върши се глупост след глупост, това наистина е неоспоримо. Шапка свалям на Ф.Саган, че е успяла да състави този бляскав афоризъм.
Бил съм свидетел в продължение на вече некраткия си живот как претендиращи да са що-годе интелигентни хора заради озлобяване да почнат да правят глупост след глупост. Злобата така упойва такъв човек, че приспива разсъдъка му. И почват да се редят глупост след глупост. Колкото повече разцъфтява в душата на озлобилия се, на злобаря, толкова глупостта почва да цъфти във все по-пищни цветове. От гледна точка на това добротата и добрината винаги са изначално мъдри. Доброта и мъдрост, изглежда, са едно и също нещо - или поне са дълбоко родствени. (ОЩЕ >>>)
Злобният първом трябва да потуши, да победи, да изкорени злобата в душата си, а едва по-късно, на тази основа, ще се избави от глупостта. Или още с акта на осъзнаването, че злобата е тази, която поражда глупостта, човекът вече е станал по-малко глупав. Или поне е удържал първа победа над собствената глупост. Но че от злоба, от озлобеност се правят непрекъснато глупости, върши се глупост след глупост, това наистина е неоспоримо. Шапка свалям на Ф.Саган, че е успяла да състави този бляскав афоризъм.
Бил съм свидетел в продължение на вече некраткия си живот как претендиращи да са що-годе интелигентни хора заради озлобяване да почнат да правят глупост след глупост. Злобата така упойва такъв човек, че приспива разсъдъка му. И почват да се редят глупост след глупост. Колкото повече разцъфтява в душата на озлобилия се, на злобаря, толкова глупостта почва да цъфти във все по-пищни цветове. От гледна точка на това добротата и добрината винаги са изначално мъдри. Доброта и мъдрост, изглежда, са едно и също нещо - или поне са дълбоко родствени. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
6 коментара:
Ангел,това което пиша аз нявсякъде е дно към едно истина,факти.Те фактите мой са ужасяващи,никой друг неби могъл да издържи,нито психически,нито физически.Това което се върши с мен и то цял живот е ..неможе да се обясни с букви,просто неможе.Проблема ми е ,че аз съм със много страшни тежки увреждания от 12 години,но заради това,че се захванах с политика тук (а тук е ужасно място,тук само ужасяващо злобни същества,който дори себе си мразят).Аз съм различен,моята съдба е много специална.Аз съм се изграждал сам цял живот поставен в условие на позтоянна защита,на себе си и майка ми от всички,най вече и най напред от баща ми,след това от неговите роднини и от всички останали,защото (е това защото е най страшното и трудно за обясняване).От както почина майка ми (а това което пишех навсякаде за причината за нейната смърт е самата истина).Аз найстина се нождая от помощт,найстина имам нужда вече крещяща нужда от помощ,но заради това че са много тези който са ми причинили зло,дефакто всички почти тук,за това тръгнах да търся преди три години чрез интернет из Буългария.И нали трябваше да обяснявам,и като обяснявам аз казвам истината,ами аз казвам истината,аз несъм виновен ,че са политически причините за престъпленията който се вършат с мен (даб престъпления,аз съм достатъчно много знаещ,много повече от много).Аз се надявах ,че някой от всички който ме познават ,а те са многол,много из цяла България,но никой незнае ,че с мен са се случвали такива страшни неща тук,несъм занимавал никой,сам съм понасял и съм се справял.Но от ...пак много и се разводнява да пиша.Сега спешно много спешно имам нужда от помощ за баща ми (рак).Брат ми (полицая) който не живее тук се е побъркал напълно и аз немога да го накарам да се усъзнае какво прави,отказва да пиоеме грижа за баща ми и се оправдава пред всички,че аз не му давам да дойде и постоянно ме заплашва по телефона с началници,че щял да ме прати в лудница.
Страшнио е защоото всички в тая Българикя са подивели ,попъркаха се напълно и немога да намеря никой който да може да разговаряш нормално,никой който да неме праща в лудница като викам за помощ.Ужасяващо е това което е станало в тая подивяла българска сегашна реалност,всички са полудели и няма няма,където и да се обърна само бяс .
Румен Иванов Бърцов - така съм по лична карта - аз никога не се крия зад чужди или анонимни маска,защото зад моето име имам достатъчно много съдържание АЗ.
Но и ето това е проблема ,че нявясякъде където пиша никой не чете и не вниква в това което пиша,заради пустият ми правопис подминавате ,казвайки си "тоя неграмотен ...".Аз много пъти обяснявам причините за що така ми с правописа (аз несъм се занимавал с писателска дейниост).Аз имам знания,който няма никъде от друго място,от никой друг на този свят от където да ги получите,но няма как да накарам българите ,който най мразят другият да е по от тях да вникнат в това което пиша и да не решават ,че искам да ги изместя от "върха".Това е основната причина да пиша толкова много време и никой да не ме чуе,абсолютно никой.Всеки ме възприема като заплаха и ...
Румен Бърцов
И какво да направя ,като съм умирал и знам за живота повече от всеки друг.И какво да правя ,че моят мозък работи със скорост,която е непосилна за другите и блокирват когато аз говоря и ги засипвам с информация,в количество и скорост непосилна за техните мозъци.Аз какво да направя,че несъм си пилял живота за бисмислици,а всяка секунда съм употребявал за това,за което съм на този нсвят по Божия воля.Аз какво да направя,че заради тизи атеистичен комунизъм всички са със объркано,наопъки на нормалното мислене и всичко в главите уим е само бяс.
Аз несъм виновен,че съм различен,чве да бъда убиван за тиова,по начин толкова чудовищен,колкото надали някой друг е убиван.Тава е самета истина ,което пиша но и никой,ама пък никой неще да дойде и да видуи фактите,преди да ме праща в лудницата,никой не желае да се запознае с фактите,ама никой и те стават все по ужасяващи все по все по.
Стигна се до там ,че да припадам,да незнам колко време съм лежал така,да незнам баща ми как е съомял да викне бърза помощт и да дойдат и да те ритат като чувал (ама съвсем така както го пиша)- аз ли съм за лудница.
Румен Бърцов.
Румен Бърцов
Много малко е това от което имам нужда да се направи за мен,много малко.Просто трябва някой Човек,който да ме изслуша да се запознае с фактите и да не започва още от първите думи да вика по мен и да ми казва,че аз съм си виновен,и аз да се оправям,че това са си мои лични семеини грижи.Неса,баща ми от много години е диабетик и всеки който има понятие от тая болест,знае какво става с мозъка на такъв болен ,а й той е на 80 г.Физически иначе е здрав,аз съм се грижил за него,нио с ума е страшна работа,на ден поне по двапъди ме докарва до припадък,а никой не разговаря с мен от 23 мар 2009 година от както издъхна майка ми да до сега,никой не е седнал една секунда да разговаря с мен,замо злоба от всякъде срещу мен и аз атентат ли да направя,че да ми обърне внимание някой и да ме изслуша?
А всички слушат какво казва баща ми,той на третият ден след смъртта на майками отиде в поличията да подава жалба срещу мен и те дойдоха без въобще да си направятб труда да ме изслушат и ми връчиха заповед (не ми дадоха,а ми заповядаха да се подпиша,че няма да пристъпвам при него и да го тормозя),а то няма кой друг да се грижи за него,никой няма.Въобще ад всекидневен и от всякъде от всички.
Румен Бърцов.
Румен Бърцов
И през всичкото време терор спрямо мен,ама на дело и наказания ме наказват от всякъде,а аз тогава храчех кръв,ходих да правя ренгенова снимка и ми казаха,че не е чак толкова страшно.това ми е за последно когато съм стъпвяал при лекар,тогава пък ме и наказаха,че след много години един месеьц преди да почине майче,незнам по какво чудо та решиха да ми отпуснат помощт,и защо пък несъм съобщил на време,че умряла,да да ми ги спрът .
Наказания,заради това,че вършат престъпления спрямо мен и за това,че неси знаят задълженията и че бяха длъжни да ми помогнат за майче и тя нямаше да умре,защото нямаше причина да умира имаше нужда от лечение,което и бепе отказано.Убийство от престъпни деяния сопрямо някой,който си позволил да да е чествен и да не е като другите изрод.Така,щом такива като мен заслужават да бъдат убивани,аз ....Това е България,това е истината,не аз съм виновен че е така,не е моя винат,но явно това не интересува никой.Не е по темата на никой.
Румен Бърцов
И какво като си пиша и повтарям,и пак пиша и пак повтарям.И нищо,никой не чете,минава заминава и пак пиши.И никой не желае Истината,не се харесва на никой,,всички предпочитат да си живеят в лъжа и някак си да се оправят нещата.Няма как да се оправят с живеене в нереалност (в лъжа).Е по назад "анонимен" дето "за благородна лъжа".
"...Много е засмърдяла тая българската."
Румен Бърцов
28.09.12, 18:13
http://aig-humanus.blogspot.com/2012/09/blog-post_28.html?showComment=1348845206854#c3286786337533722252
"А пък да не вземете да си помислите ,че някой ме знае или помни ,че съм бил или чул."
Posted by Румен Бърцов | септември 28, 2012, 15:00
http://ivo.bg/2012/09/28/дебатът-продължава-окупаторка-ли-е-че/#comment-75027
Публикуване на коментар