Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 23 септември 2012 г.

Богатите нека правят с богатствата си каквото искат, те са си техни, това е тяхна грижа, не наша!

Напоследък забелязвам една опасна тенденция: много хора взеха усърдно да се замислят за това, което съвсем не им е работата, а именно какво било трябвало да правят богатите със своите богатства, със собствените си пари. В някои страни, примерно във Франция и дори в Америка леви демагози на власт започнаха да вдигат данъците за "извънредно богатите хора"; това се диктувало от необходимостта да се търси изход от кризата. Тоест поради "обществени нужди". И доста хора в тия страни взеха да се настройват, че това било начинът да се постигне "пълно благоденствие за всички". На тия общества, които не са патили от комунизма така както ние си изпатихме от него - след като трябваше да платим цялата цена за това безумие, за тази обществена патология! - явно тепърва им се пати.

У нас пък мнозинството от хората смята този въпрос за решен: богатството на богатите си е един вид "наше", само временно някакви "долни хора с престъпни наклонности" са ни го окрали; комунизмът така добре е увредил мозъците, че по този въпрос дори не се и спори. Ето един пример за подобно мислене: Истинският смисъл на богатството. В тази статия, на която попадам днес, се разсъждава за това кое било "правилно" и "разумно" да направят с парите си ония, които имали, така да се рече, "излишни богатства и пари". В тази връзка ми се ще да заявя следното, понеже от доста време в моя блог тече поредица от публикации и дискусии тъкмо по тези въпроси, която съвсем не е още завършила. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

10 коментара:

Bacho Кольо каза...

На въпроса защо е за Ромни, а не за Обама един жител на Илинойс заяви, че е против Обама, защото при него милиардерите щели да обеднеят /което въобще не е вярно -по статистика за последните четири години американските милиардери са забогатяли неимоверно, но както и да е/

А ти милиардер ли си, попита го журнлистката.
Не, водопроводчик съм, но може и да стана.
Грънчаров, може да си философ, ама акъла ти е на илинойски водопроводчик с незавършен девети клас...

Анонимен каза...

Парите на богатите, са пари от ограбени национален капитал, труд и данъци от тези, които не са богати. Богатите в България, правят с парите си каквото си искат и както се вижда, богатите си богатеят, а държавата загива. Понеже мозъкът ми е увреден от комунизъм, не мога да разбера защитниците на богатите, които обезкостиха държавата и обрекоха българите и България на гибел. Богатството, чрез корупция, рекет, лобистки закони и злоупотреба с власт, си има защитници и това са духовните водачи на този народ, а жертвите на корупцията са с увредени комунистически мозъци - ГЕНИАЛНО ФИЛОСОФСКО ОТКРИТИЕ. Бог да пази България!

Ева Кузманова

Анонимен каза...

Няма богатство, което да се увеличава само по себе си. Времето на колониялния безогледен грабеж почти свърши. Богатството се увеличава ако го вкараш в оборот. Покрай това обаче и други хора ядат хляб а някои и сиренце.

Йордан Йорданов

Ангел Грънчаров каза...

Другарко Кузманова, изпяхте си песничката, ала се опитайте поне малко да се замислите: откъде-накъде богатствата на богатите да са Ваши или на "народа", Вие лично какъв принос имате за създаването им? Била сте ограбена, когато Ви грабиха къде спяхте? За да не Ви грабят що не заминахте за Северна Кореия да помарширувате малко? И щяхте да си останете чиста-чистинечка, неограбена! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Да, у нас има грабители, и това са тъкмо комунистите. Грабиха България и българите безброй пъти: веднага след 9 септ. 1944 г., грабиха ги всекидневно в ония паметни 45-години, след това ги ограбиха на няколко пъти след 1989 година. Комунистите са грабителите у нас, не "капиталистите". У нас комунистите са ни "капиталистите". И те продължават да сеят илюзии като Вашите, другарко, настройвайки Ви срещу "капитализЪма", та в това време да могат да ви грабят още и още...

И ето, те продължават да говорят и пишат за ума на някакви си там илинойски водопроводчици, та да продължат да грабят малоумната природопопулация у нас...

Анонимен каза...

Оффф... проблема е чееее... тези с увредените мозъци са много, спорно от какво и като се сложи и мързела... Но има реална оценка и това е добре!! :)

Mила Керемедчиева

Анонимен каза...

Богатството не е порок, нито бедността добродетел, и осъждайки едните, богатите, това не означава, че очистваме себе си. И богати, и политици, са сред нашите бащи, дядовци, внуци, деца... Каквито сме си ги възпитали /а и такива са ни възпитали/, такива са и те, и ние.. Факт е, че всеки се възмущава от политиците, но докопа ли се до власт, макар и по-незначителна, се разпростира в обхвата си на действие със същото мислене и приоми. Тъй че те, политици и богати, са просто реализирали нашите лични въжделения и се чувстваме зле, просто щото не сме се реализирали така успешно, с такъв разхам. Те, богатите, непременно трябва да са ангели, иначе богатството им е от нас. А ние като сме бедни що не сме ангели? Нали нравствеността ни е спирачката само... ама къде я тази нравственост да се прояви в общуването ни с хората с еднакъв на нашия социален статус например...

Антоанета Георгиева

Анонимен каза...

Богатите трябва да плащат по-високи данъци, както казва Бил Гейтс, защото така е по-хуманно. Който има повече, ще дава повече. Социалният подход трябва да бъде над всичко друго.
Да не говорим, че по целия свят по-голямата част от милионерите са забогатели по нечестен начин и трябва да им се търси сметка.
Но върви го разправяй това на чалгарските соц "философи"...

Анонимен каза...

За Франция - Саркози натрезе Оланд на французите, след като ги отврати с фашистките си залитания, а преди това с връзки торпилира Строс-Кан.
За САЩ - идеята е богатите да плащат процентно данъци поне колкото средната класа, а не по-малко, както искат Републиканците.

Анонимен каза...

Всичко това е така, като трябва да се има предвид, че християнското социално учение също не отрича частната собственост, още Тома Аквински изтъква нейните предимства пред обществената собственост. Но има и т.нар. етика на собствеността, т.е. имуществото и неговата употреба са свързани и с определени морални норми. Всъщност нещата са по-сложни и нюансирани и нямам време и възможност да се разпростирам. Има различни видове собственост. Така например нетрайните потребителски стоки може да бъдат използвани от всеки по негово усмотрение, вкл. да бъдат споделяни с нуждаещи се. При дълготрайните потребителски стоки вече има и социално-етическа компонента. Затова например държавата при определени обстоятелства може да ги реквизира, например превозни средства. Боравенето с парични средства също е регламентирано, а за използването на средства за производство, както знаем, има множество разпоредби и ограничения. При земята изникват допълнителни въпроси, защото за разлика от другите видове имущество тя не може да се размножава произволно, а е ограничена. От това, разбира се, не следва, че по принцип не може да бъде частна – и т.н.

Колкото до лукса и свръхпотреблението – мненията на икономистите са разделени доколко това е от полза за обществото като цяло. А и самото понятие е разтегливо, т. напр. за повечето хора в Третия свят течаща питейна вода в дома е лукс, докато в съвременните индустриални държави това вече не се усеща като лукс.

Колкото до посткомунистическия капитализъм – много важна компонента на комунистическата стратегия беше да се дискредитира пазарното стопанство и те до голяма степен я постигнаха – не само в България, но също и най-вече в Русия. Това беше основната задача на шута Елцин и „реформите” на Гайдар. Целта е да се подготви почвата за завръщането на комунизма, но този път в световен мащаб. Във връзка с това може да се очаква и мащабна криза на капитализма и икономически колапс и в старите демокрации и както виждаме, за съжаление той вече се приближава.